По лицето й се стичаха сълзи.
Успях да се изправя на крака.
Но когато понечих да я прегърна, Кейт отстъпи ужасено назад. Вдигна пистолета и натисна неколкократно спусъка. Не се случи нищо, защото оръжието беше празно. Но ако в него бяха останали някакви патрони, несъмнено щеше да ме убие.
Направих успокояващ жест.
— Всичко е наред. Вече си в безопасност. Аз няма да те нараня.
Но налудничавият блясък в очите й говореше, че тя не ми вярва.
— Няма да те докосвам — казах й аз. — Но, моля те, позволи ми да ти помогна. Моля те. — Усетих зад гърба ми горещина. Чух познатото пращене и погледнах през рамо към огъня. — Трябва да се махнем оттук.
Направих нова крачка към нея. В отговор Кейт отстъпи към поваленото дърво.
— Джейсън? — попитах я аз. — Къде е Джейсън? Мили боже, да не е прострелян?
Когато погледнах, обезумял от страх, под дървото към мястото, където бях видял за последен път Джейсън, Кейт пропълзя под ствола му, опитвайки се да избяга от мен. Пропълзях след нея и се изправих от другата му страна. Бях се опасявал, че ще видя тялото на сина ми, разкъсано от последния изстрел на Пити, но въздъхнах от облекчение, понеже той стоеше невредим на брега на потока.
Джейсън ме замери с камък.
Камъкът ме удари в гърдите, но аз не обърнах внимание на болката. В момента мислех само за едно — как да изведа сина си от гората.
— Всичко е наред, Джейсън. Вече няма от какво да се страхуваш.
Пристъпих към него. Но понеже бях изцапан с кръв и обгорен от огъня до неузнаваемост, той явно ме помисли за Пити.
Изкатери се нагоре по стръмния бряг на рекичката и се скри в гората.
Спуснах се след него, като залитах заради нараняванията си. Когато навлязох в храстите край брега, горещината и пушекът едва не ме изтласкаха назад.
Сред дима се мярнаха ярки светлини. Жегата се засили. Едно дърво избухна в пламъци. Към храсталака се понесе стена от огън.
— Джейсън! — Пушекът ме задави. Привих се на две, раздиран от кашлица, но се насилих да продължа и подминах още няколко дървета.
Вятърът разнесе за момент дима. Джейсън стоше пред мен, а пред него се извисяваше огнена стена. Той се завъртя отчаяно, за да избяга от приближаващите се пламъци, но ме видя и се закова на място. Аз, изглежда, му се сторих по-страшен от огъня. Джейсън се устреми наляво към една пролука в огнената стихия. Вятърът запрати пламъците към сина ми в същия миг, в който се метнах върху него. Съборих го на земята и огненият повей мина над преплетените ни тела. Издърпах го назад с малкото сила, която беше останала в ранената ми ръка. Той ме риташе и удряше. После започна да ме удря и Кейт.
— Пусни го! — изкрещя тя.
Вкопчени един в друг, тримата се търкулнахме надолу по брега и цопнахме във водите на потока. Жена ми и синът ми продължиха да ме налагат, но аз не им отвръщах. Силата на ударите им намаля. Накрая те се отпуснаха по гръб и се загледаха в мен, а изтощените им гърди се повдигаха и спускаха.
— Обичам ви — казах им аз.
Кейт и Джейсън ме гледаха безмълвно.
Но нещо в погледа им се промени, сякаш си спомниха, че е имало време, когато тези думи са означавали нещо за тях.
— Стойте тук. Трябва да свърша нещо — успях да изрека.
Докато огънят се приближаваше към потока, аз се наплисках с вода. После пропълзях от другата страна на падналото дърво. Отидох при трупа на Пити. Той беше почти целият в кръв заради многобройните дупки от куршуми.
Но това не беше достатъчно. Брат ми вече се беше завърнал веднъж от небитието. Трябваше да се уверя, че е мъртъв, че няма да се върне отново дори в кошмарите ми.
Хванах го за краката, но наранените ми ръце бяха твърде слаби, а болката в тях — прекалено силна, за да успея да го изтегля на брега. Опитът ми се оказа неуспешен и вече се канех да се откажа, когато в полезрението ми се появиха ръцете на Кейт. Погледнах я изненадано, но тя не каза нищо, просто ми помогна да извлечем Пити нагоре по склона.
Хвърлихме го в огъня. Трупът избухна в пламъци. Тръгнахме обратно към потока. Кейт се подхлъзна и падна, но когато се опитах да й помогна, не ми позволи да я докосна и се изправи сама. Като спазваха дистанция от мен, двамата с Джейсън побягнаха.
Епилог
Тримата лежахме известно време в болница. Бях разпитан от полицията и областния прокурор, които искаха да знаят защо не съм оставил властите да се разправят с Пити. Направих всичко възможно да ги убедя, че съм бил притиснат от обстоятелствата. Как бих могъл да им обясня, че съм се страхувал, че, вместо да спасят Кейт и Джейсън, полицаите могат да ги погубят? Въпреки опроверженията ми, те настояваха, че моят мотив е бил гневът, че съм искал да разчистя сметките си с Пити.