Траут бързо натисна останалите ключове. Вратите се заотваряха една след друга. Нито едно от съществата обаче не смееше да излезе навън. Бръщолевеха неразбираемо и си правеха жестове едно на друго. Пол не се задържа достатъчно, за да схване примитивния им разговор. Освободил демоните, той бързо затича към вратата.
Маклийн, Гамей и Санди го чакаха в една горичка на стотина метра от входа на комплекса. Траут ги беше инструктирал да се измъкнат от бараките веднага след него и да се скрият, докато отиде при тях.
Маклийн беше чул пиянската веселба в бараката на охраната, но все още бе неспокоен. Познаваше непредсказуемите пазачи по-добре от Траут. Изведнъж чу тежки стъпки и си помисли, че най-страшните му опасения се сбъдват. Някой тичаше към тях. Напрегна очи в тъмнината, чудейки се да бяга или да се приготви за схватка.
— Мак!
Беше Траут.
Гамей излезе от горичката и силно го прегърна.
— Толкова се радвам да те видя!
— За бога, човече! Помислих, че нещо се е случило — рече Маклийн.
Траут си пое дъх.
— Оказа се по-лесно, отколкото предполагах.
В този момент откъм дърветата се показа фигура и Траут замръзна. Един по един излязоха шестимата им колеги от лабораторията.
— Съжалявам — каза Маклийн, — не можех да ги оставя.
— Идеята беше моя — подкрепи го Гамей.
— Всичко е наред. Аз самият промених решението си и мислех да се върна за тях. Всички ли са тук?
— Да — обади се един от учените, — никой не ни видя. Какво ще правим сега?
— Ще чакаме — отвърна Пол.
Той се промъкна между дърветата, застана зад един дъб и погледна към главната порта. Видя двамата часови, които се въртяха пред нея. Върна се тихо при другите и им каза да имат търпение.
Траут знаеше, че освобождавайки съществата от клетките, е поел пресметнат риск. След като усетят свободата, те можеха просто да се втурнат към хълмовете. Възможно беше обаче поривът им да избягат да бъде победен от чисто човешки емоции и желание за мъст към тези, които ги бяха затворили и измъчвали.
Отново погледна към портата. Пазачите пушеха и си подаваха бутилка. Понеже не можеха да се присъединят към купона, явно си бяха организирали свой собствен. Траут се върна през горичката, за да погледне към зоопарка.
В бързината да излезе беше оставил вратите леко открехнати. От сградата струеше сребриста светлина. Видя как отвътре бавно излизат тъмни силуети. Спираха и после отново продължаваха, промъквайки се към квартирите на охраната. После се скриха в тъмнината.
От бараката продължаваха да се чуват смях и музика и Пол се боеше, че наистина е преценил погрешно. След това изведнъж смехът спря и се разнесоха проклятия, изстрели и писъци на болка и ужас.
Траут си представи кървавата баня, която се разиграва и неволно изпита съжаление към охраната. Напомни си обаче, че същите тези хора бяха готови да смажат него и останалите затворниците само при една дума на Стрега.
Часовите при портата чуха виковете и се спогледаха, чудейки се какво да правят. Като че ли спореха помежду си. Разгорещеният спор секна, когато видяха приближаващите фарове. Вдигнаха автоматите и ги насочиха срещу автомобила, който караше на зигзаг и надуваше клаксона.
Колата навлезе в осветеното от прожекторите петно и Траут видя, че това е кабриолетът на Стрега. По предните и задните седалки бяха скупчени гърчещи се тела. По капака и отстрани висяха страховитите същества, яростно вкопчени, за да не изпаднат при резките завои, с които шофьорът се опитваше да ги изхвърли.
Пазачите засипаха автомобила с откоси. Две от съществата паднаха от капака и се изтъркаляха на земята, разтърсвайки нощта с пронизителни писъци, но другите успяха да се задържат. Колата направи още един рязък завой, но шофьорът изгуби управление и автомобилът се заби странично в караулката. От удара съществата изпопадаха и вратата на шофьора се отвори. Полковник Стрега слезе от колата с пистолет в ръка. Безупречната му униформа беше цялата в кръв и парцали. Кръв се стичаше и от десетките рани по главата и тялото му.
Той направи няколко крачки, като се олюляваше и стреляше напосоки. Уби един от нападателите, но останалите същества го повалиха на земята. Известно време изпод грамадните им тела се виждаха мятащите му се ръце и крака, после се отпуснаха безжизнено.