Внезапната тишина в зоопарка му подсказваше, че съществата се наслаждават на вечерята. Не му се искаше да бъде наблизо, когато дойде време за десерта.
25
Остин и Дзавала бяха на километър и половина от комплекса, когато чуха тичащи стъпки в мрака пред себе си. Бързо се дръпнаха от пътя и се хвърлиха по корем във високата трева.
С приближаването на стъпките започнаха да се чуват и приглушени гласове и задъхано свистене, подсказващо, че част от хората не са в най-добрата си физическа форма. После чуха познат глас да умолява:
— Хайде, не спирайте! После ще имаме много време за почивка!
Траут рязко спря, виждайки двете фигури, които излязоха от храстите.
— Доста си далеч от Изгубения град — рече Остин.
— Кърт и Джо? Гледай ти! Стана като среща на випуска!
Гамей прегърна колегите си от НАМПД.
— Това са приятелите ни Мак и Санди. С другите ще се запознаете по-късно. Имате ли лодка?
— Страх ме е, че изгорихме всички мостове след себе си. По-рано видяхме патрулна лодка във водата. Знаете ли къде я връзват?
— Знам къде би могла да бъде. — Траут наостри уши и се смръщи. — Трябва да се махаме от тук.
Остин също чу звука, напомнящ на далечен вой на вятър.
— Какво е това? Звучи сякаш глутница вълци преследват елен.
— Де да беше така. Въоръжени ли сте?
— Имаме пистолети.
Воят се усили. Траут хвърли поглед към пътя.
— Стреляйте по всичко, което се движи, особено ако има червени очи — каза той без повече обяснения.
Остин и Дзавала нямаха нужда от убеждаване ясно си спомняха разярените същества с кървясали очи от видеоматериала на Бек.
Пол хвана Гамей за ръка и извика на всички да тръгват. Остин и Дзавала останаха най-отзад.
Вървяха мълчаливо петнайсетина минути и постоянно забързваха крачка, подтиквани от усилващия се вой, докато видяха светещите прозорци на бараките на патрулната лодка. Преследвачите им бяха толкова близо, че вече различаваха отделните им виещи гласове.
Шумът явно стигна и до бараките, защото отвътре изскочиха двама пазачи, тъкмо когато бегълците заобикаляха дървената постройка на път към кея.
Пазачите ги видяха на светлината, струяща от отворената врата, и им изкрещяха да спрат или ще стрелят. Единият извика нещо към вътрешността на бараката и след миг оттам излетяха още двама. Единият беше полуоблечен, а другият, едър брадат мъж, явно току-що се бе събудил, защото беше само по бельо.
— Гледай ти, май си спечелихме премия от Стрега! — ухили се той.
Другарите му избухнаха в смях, но веселбата не продължи дълго. Ужасяващият вой като че ли идваше от всички посоки. Четиримата се скупчиха един до друг, взрени в очите, които светеха като въглени в мрака.
Чернобрадият започна да стреля напосоки. Болезнени викове показаха, че някои от куршумите са улучили целта. Атаката обаче предизвика още по-силна агресия. Съществата нападнаха от всички посоки, нахвърляйки се срещу всеки в униформа. Учените и хората от НАМПД се възползваха от кървавия хаос и се измъкнаха, водени от Траут към кея и патрулната лодка.
Остин се качи на борда и запали двигателя, после се върна, за да помогне на останалите заедно с Маклийн, който беше последен. Тъкмо когато дойде неговият ред, се разнесоха нови изстрели и той се свлече на кея.
Стреляше брадатият пазач, чийто развлечен вид и липса на униформа го бяха спасили от съществата. Остин също стреля веднъж в отговор, но не уцели. Пазачът не беше очаквал такава реакция, но бързо се окопити, коленичи и вдигна автомата.
В ухото на Остин прогърмя изстрел. Гамей беше стреляла над рамото му. Макар и перфектен стрелец, в бързината и тя пропусна. Куршумът уцели брадатия мъж в лявото рамо. Той изкрещя от ярост и болка, но успя да преметне оръжието си. Въпреки че беше оглушал и замаян от близкия изстрел, Остин застана пред приятелите си, за да ги защити, и вдигна оръжието си.
Зад пазача се чу силен вой и той се обърна, но преди да успее да стреля, беше връхлетян от ръмжащите същества. Остин прибра пистолета и двамата с Дзавала вдигнаха Маклийн, за да го качат в лодката. В този момент едно от съществата се отдели от останалите и тръгна, олюлявайки се, към кея. Гамей вдигна пистолета, но Траут, който тъкмо се готвеше да развърже въжетата, хвана ръката й. Беше познал съществото: същото, което го пощади по-рано.