Тесният каньон свърши внезапно пред отвесна стена. В нея имаше изрязан отвор, който напомняше на порта. Над него се виждаше трегер с широчина девет метра, а над огромната плоча — по-малка триъгълна дупка.
— Невероятно — тихо продума Скай, — това е толос.
— И преди ли си виждала такова нещо?
— Това е гробница тип кошер. Има една такава в Микена, „Съкровищницата на Атрей“.
— Микена, Древна Гърция?
— Да, но идеята е още по-стара. Тези гробници датират от 2200 г. пр.Хр. Използвали се за общи погребения в Крит и други части на Егейския регион. Кърт, знаеш ли какво означава това? — Гласът й потрепери от вълнение. — Че можем да установим много по-ранни търговски връзки между Егея и Европа, отколкото някой е предполагал. Бих дала всичко да разгледам гробницата по-отблизо.
— Стандартната ми цена за обиколка на подводна гробница е покана за вечеря.
— Можем ли да влезем вътре?
— Защо не? Има достатъчно място отстрани и отгоре. Ако се движим бавно…
— По дяволите бавното! Побързай! Бързо, бързо!
Остин се разсмя и насочи батискафа към тъмния отвор. И той като Скай нямаше търпение, но напредваше предпазливо. Прожекторите тъкмо започнаха да опипват вътрешността, когато по радиостанцията изпука глас:
— Кърт, тук е помощният екип. Отговори, моля!
Думите пристигаха през водата с метално вибрато, но Остин разпозна гласа на капитана на кораба на НАМПД.
Спря батискафа и взе микрофона.
— Тук сиймобилът. Чувате ли ме?
— Гласът ти е малко слаб и дрезгав, но те чувам. Моля те, кажи на мис Лабел, че Франсоа иска да говори с нея.
Франсоа Балдюк беше френски наблюдател, поканен от НАМПД като жест към френското правителство. Той беше приятен мъж на средна възраст, бюрократ, който гледаше да стои настрани, освен по време на вечеря, когато помагаше на готвача да сътворят истински кулинарни подвизи. Остин подаде микрофона на Скай.
Последва разгорещен разговор на френски. Накрая Скай му върна навъсено микрофона.
— По дяволите! — изруга тя. — Трябва да се връщаме горе.
— Защо? Имаме още много въздух и мощност.
— Франсоа е получил обаждане от голяма клечка във френското правителство. Трябва незабавно да идентифицирам някакъв артефакт.
— На мен това не ми звучи толкова спешно. Не може ли да почака?
— Ако питаш мен, може да чака, докато Наполеон се върне от изгнание, но правителството субсидира част от работата ми тук, така че един вид съм на повикване. Съжалявам!
Остин присви очи, взирайки се във входа на гробницата.
— Тази гробница стои тук, скрита от човешки поглед, вероятно от хилядолетия. Никъде няма да избяга.
Скай кимна, макар вътрешно да не беше съгласна.
Погледнаха още веднъж с копнеж загадъчния вход, после Остин обърна батискафа. След като излязоха от каньона, натисна контрола на мотора за вертикална корекция и батискафът започна да се издига.
След няколко секунди бяха на повърхността близо до катамарана на НАМПД. Остин изманеврира и вкара батискафа върху една потопена платформа между двата корпуса. Вратата беше вдигната и една лебедка издърпа платформата заедно с батискафа на палубата.
Франсоа ги чакаше, а на обикновено безизразното му лице се четеше тревога.
— Много съжалявам, че прекъснах работата ви, мадмоазел Скай. Човекът, който ми се обади, беше твърде настоятелен.
Тя го целуна лекичко по бузата.
— Не се притеснявайте, Франсоа, вие не сте виновен. Кажете ми какво искат.
Той махна с ръка към планината.
— Искат да отидете ей там.
— На ледника? Сигурен ли си?
— Да, да, и аз попитах същото — кимна енергично той.
— Бяха пределно ясни, че имат нужда от експертното ви мнение. Открили са нещо в леда. Това е всичко, което знам. Лодката чака.
Скай се обърна към Остин с безпокойство в очите. Той разбра неизказания въпрос.
— Не се притеснявай, няма да сляза в гробницата без теб.
Тя го прегърна топло и го целуна по двете бузи.
— Мерси, Кърт! Това наистина значи много за мен. — След това го дари с ослепителна усмивка, която беше на косъм от прелъстителната. — На Левия бряг има хубаво малко бистро, качествено и евтино. — Тя се засмя на оглупелия му поглед. — Не ми казвай, че си забравил за поканата за вечеря. Аз я приех.