Двамата с Льоблан помогнаха на Рено да се изправи. Превързаха ръката му с комплекта от лабораторията, докато репортерите спекулираха за самоличността на високия мъж. Никой не го познаваше. Просто се беше появил с изискваните документи и се бе качил в хидроплана, който ги остави в края на езерото. От там ги взе Льоблан.
Льоблан и Скай заявиха, че тръгват с Търстън. Репортерите решиха да останат вътре, след като Търстън предупреди, че не е изключено въоръженият да ги причаква в тунела. Вървяха бързо няколко минути, осветявайки тъмнината с челниците си. После предпазливо забавиха крачка, опасявайки се онзи да не изскочи от мрака. Ослушваха се за стъпки, но чуваха само капещата вода от стените и тавана.
Изведнъж някъде отпред се разнесе глуха експлозия и земята се разтърси. От тунела изригна горещ въздух. Тримата паднаха на пода, опитвайки се да заровят глава в мократа земя, докато вълната отмине.
Когато им се стори, че вече са в безопасност, станаха и изтриха лицата си. Ушите им звъняха и трябваше да крещят, за да се чуят.
— Какво беше това? — попита Льоблан.
— Да видим — рече Търстън и тръгна напред, страхувайки се от най-лошото.
— Чакайте! — спря го Скай.
— Какво има?
— Вижте в краката си.
Светлините от челниците им се отразиха от нещо искрящо, което се движеше по пода на тунела.
— Вода!
Потокът бързо прииждаше.
Тримата се обърнаха и побягнаха навътре в тунела, а вълните заливаха нозете им.
Остин гледаше през бинокъла. Скай се качи в някаква кола, която тръгна нагоре по склона към едната страна на ледника и изчезна зад дърветата. Все едно земята я погълна. Остин се наведе през перилата на кораба и погледът му бе привлечен от Ла Ланг дю Дормьор. С грапавата си повърхност и тъмни зъбери от двете страни ледникът приличаше на пейзаж от Плутон. По леда блестяха слънчеви лъчи, но не успяваха да омекотят студените вълни, които се надигаха от повърхността му и се носеха по огледалното езеро.
Мислейки си за теорията на Скай, че керваните по Кехлибарения път са минавали покрай езерото, той се опита да се постави на мястото на древните пътешественици и се зачуди как ли са възприемали огромния глетчер. Най-вероятно за тях той е бил творение на боговете, които е трябвало да бъдат умилостивени. Може би подводната гробница е имала нещо общо с ледника. Нямаше търпение да я проучат. Лесно можеше да слезе сам долу, но Скай никога нямаше да му прости. При това с право.
Остин отиде да се увери, че батискафът е готов за потапяне, щом тя се върне. Докато го изследваше най-прецизно, в главата си чуваше гласа на баща си, който му напомняше да провери всеки детайл. Именно баща му, богат собственик на компания за корабен скрап в Сиатъл, беше научил Кърт на основните принципи на мореплаването. Още помнеше първите съвети. Никога не връзвай възел, който не може да бъде развързван от раз, дори въжето да е мокро. И винаги поддържай лодката си във форма като за изложба.
Остин прие присърце бащините завети. Възлите, които усвои с постоянна практика, никога не се заплитаха. Грижеше се въжетата на лодката, която баща му построи специално за него, да бъдат винаги добре накатани, дървото — лакирано, а металните части — без ни едно петънце от ръжда. Отнесе тия съвети и в колежа. Докато учеше за магистър по системна администрация в Университета на щата Вашингтон, той посещаваше и утвърдена школа по водолазен спорт в Сиатъл, където получи диплома за професионален водолаз и придоби висока квалификация в различни области.
След колежа работи две години на нефтени платформи в Северно море, след което се върна за шест години в компанията на баща си, преди да бъде привлечен от ЦРУ в никому неизвестен клон за подводно разузнаване. В края на Студената война ЦРУ закри отдела за подводно разузнаване и Кърт се прехвърли в НАМПД.
Любител на философията и на стремежа й към истината и скрития смисъл на нещата, Остин знаеше, че съветите на баща му се отнасят не само до практическите грижи за лодките. С прости думи баща му говореше за живота и за необходимостта човек винаги да бъде готов за неочакваното. Този съвет Остин прие много сериозно и вниманието му към детайлите неведнъж бе спасявало живота му, както и този на други хора.
Провери акумулаторите, увери се, че резервоарите с въздух са заменени с нови, и с опитно око огледа целия батискаф. Накрая доволно почука по прозрачния купол.