— Имаме проблем.
— Виждам. А колко хубаво щеше да бъде, ако разполагахме с тежкотоварен хеликоптер — отвърна той.
— Може и да не се наложи — рече Остин и изложи плана си.
Дзавала се засмя.
— Животът ми трябва да е бил много скучен, преди да те срещна.
— Е?
— Трудно — каза Джо, — адски опасно, дръзко, но не и невъзможно.
Остин не се съмняваше в способностите на приятеля си. Не, тревожеха го неизвестните променливи — промяна на вятъра, човешко невнимание или грешка в екипировката можеше да превърне внимателно пресметнатия риск в бедствие. Една объркана дума при превода и край. Затова щеше да се погрижи указанията да бъдат пределно ясни.
Дръпна Франсоа настрани и му каза какво иска от френския пилот. После го накара да повтори инструкциите. Франсоа кимна разбиращо. Предаде съобщението по радиостанцията и хеликоптерът се дръпна настрани, така че въжето да се опъне под ъгъл.
Хеликоптерът на Дзавала се приближи и също спусна въже, което Остин бързо закачи за товара. Погледна нагоре към хеликоптерите, за да се увери, че са достатъчно далеч един от друг. От вдигането на товара щяха допълнително да се сближат, а той не би искал двете машини да си оплетат лопатите.
Даде им знак да вдигат. Ревът на роторите беше оглушителен. Този път сиймобилът и платформата едва ли не подскочиха нагоре. Една педя. Две педи. Метър. Два метра. Пилотите ясно съзнаваха разликата в размера и мощността на машините си и изключително умело я компенсираха.
Издигнаха се бавно шейсетина метра над повърхността на езерото със странния товар, люлеещ се помежду им, след което се насочиха към сушата и се изгубиха сред тъмните скали на планината. Дзавала не спираше да коментира по радиото. Няколко пъти прекъсваше, за да коригира позицията си.
Остин слушаше със затаен дъх, докато не чу лаконичното: „Орлите кацнаха“.
Кърт и още неколцина мъже от екипажа скочиха в една малка лодка и излязоха на брега. Когато хеликоптерите се върнаха, той се качи при Дзавала, а френският пилот натовари хората от „Мумичуг“.
След няколко минути кацнаха до яркожълтия сиймобил, който стоеше на платформата пред входа на тунела. Остин внимателно наблюдаваше подготовката и вкарването му в наклонения тунел до ръба на водата. Запряха колелата и Остин излезе навън, за да говори с Лесар. По негова молба отговорникът на електроцентралата беше донесъл още една схема на тунелите. Разгънаха я на близкия плосък камък.
— Това са вътрешните алуминиеви подпори, за които ви казах. Ще ги намерите на стотина метра след входа. Има дванайсет тройки колони, разположени напряко на тунела, на около три метра разстояние между тройките.
— Сиймобилът е под два и четирийсет — каза Остин. — Ще трябва да режем само по една колона от всяка тройка.
— Карайте ги на зигзаг — посъветва го Лесар. — Тоест, не режете колоните в една и съща позиция. Както се вижда на тази схема, на това място таванът е най-тънък. Отгоре му тежат стотици тонове лед и скали.
— Помислил съм за това.
Лесар го погледна съсредоточено.
— След като ми изложихте плана си, се обадих в Париж и разговарях с един приятел в държавната енергийна компания. Той ми разказа, че построили тази част на тунела, за да се вкарат фургоните за лабораторията. Решено било по-нататък да не се използва за вход, тъй като с времето опасността от срутване се увеличава. Колоните са монтирани, за да се поддържа отворът за вентилация. Ето това ме безпокои. — Той прокара пръст по тавана на тунела на скицата. — Тук има голям нестабилен воден джоб. По това време на годината може да е по-голям и от обикновено. Ако системата от опори поддаде, целият таван може да се срути.
— Струва си риска.
— А помислихте ли, че може би напразно си рискувате живота? Хората вътре може да са мъртви.
— Няма да разберем, докато не ги открием, нали? — отвърна Остин с мрачна усмивка.
В погледа на Лесар се четеше възхищение. Този светлокос американец с поразителни сини очи беше или луд, или безкрайно уверен в способностите си.
— Явно много държите на тази жена.
— Познавам я едва от няколко дни, но имаме уговорка за вечеря в Париж и мисля да не я изпускам.
Лесар сви рамене. Всеки французин оценява галантността.
— През първите няколко седмици привличането между мъжа и жената е най-силно — когато още не са се опознали добре. Виждам, че приятелят ви вика.