— Има ли начин човек да се бори с тях?
— В Сан Диего постигнаха известен успех, като покриваха отделни петна от водораслите с мушами и впръскваха хлор във водата и почвата под тях. Този метод обаче е неприложим при по-широко разпространение. Полагат се и усилия да се образоват акваристите, продаващи Caulerpa и камъни, които могат да се окажат заразени с организмите.
— Нямат ли естествени врагове?
— Защитните им механизми са удивително сложни. Съдържат токсини, които отблъскват растителноядните животни. Не умират през зимата.
— Звучат като истински чудовища.
— Такива са си. Само едно малко парченце може да сложи началото на цяла колония. Единствената им слабост е, че нямат полово размножаване като дивите си сродници. Но не искам да мисля какво би се случило, ако можеха да пръскат яйца на далечни разстояния.
— И на мен също — каза Гамей. — Няма да можем да ги спрем.
Озбърн отново се обърна към Пол.
— Като океанолог си запознат с района на Изгубения град, нали?
Траут се зарадва, че разговорът преминава към неговата област.
— Област с хидротермални пукнатини по продължението на Атлантическия масив. Материалът, който дъното изплюва, се натрупва и образува високи минерални кули, напомнящи на небостъргачи — от там и названието. Чел съм проучванията за него. Интересно място. Ще ми се някой ден да ида да го видя.
— Може скоро да ти се удаде възможност.
Пол и Гамей се спогледаха озадачено.
Озбърн се засмя на обърканите им физиономии.
— По-добре елате с мен.
Излязоха от кабинета и след няколко завоя по коридорите се озоваха в малка лаборатория. Озбърн се приближи до метален шкаф, заключен с катинар. Отвори го с един ключ на колана си и извади цилиндрична стъкленица около трийсет сантиметра висока и петнайсет сантиметра в диаметър. Беше плътно запечатана. Остави я на масата под лабораторната лампа. Изглеждаше пълна с гъста сиво-зелена субстанция.
Гамей се наведе да я разгледа и попита:
— Каква е тази гадост?
— Преди да отговоря на въпроса ти, нека ви разкажа малко от предисторията. Преди няколко месеца МБЛ участва в съвместна експедиция до Изгубения град заедно с Океанографския институт на Уудс Хоул. Това място е пълно с необикновени микроорганизми и вещества, които те произвеждат.
— Съчетанието от топлина и химикали се сравнява с условията на земята, когато се е зараждал животът — вметна Гамей.
Озбърн кимна.
— На тази експедиция извадихме проби от водорасли с помощта на батискафа „Алвин“. Това е една от мъртвите проби.
— Стъблото и листата напомнят на Caulerpa, но са някак различни — каза Гамей.
— Много добре. Съществуват над седемдесет вида Caulerpa, включително тези, които сте виждали по магазините. Инвазивно поведение се наблюдава у пет от тях, макар не всички да са изучени. Това е напълно непознат вид. Нарекох го Caulerpa Gorgonosa.
— Горгонова трева? Харесва ми.
— Няма да си толкова въодушевена, след като ти поразкажа това-онова за нея. Научно казано, това е мутирал вид. И за разлика от събратята си, той може да се размножава полово.
— Ако е така, тази горгонова трева може да си пръсне яйцата много надалеч. Ще стане сериозен проблем.
— Вече е станал. Горгоновата трева се е смесила с taxifolia и сега я измества. Открита е покрай Азорските острови, а в момента наблюдаваме проби от испанското крайбрежие. Разпространява се с шеметна скорост. В Атлантическия океан се носят огромни площи от водораслото, които в скоро време ще се слеят в обща маса.
Пол подсвирна.
— С тази скорост може да превземе целия океан.
— И това не е най-лошото. Taxifolia образува задушаващи килими по дъното. Също както погледът на Медуза Горгона вкаменява, така и горгоновата трева се превръща в дебела, твърда биомаса. Там, където я има, не може да просъществува нищо друго.
Гамей гледаше стъкленицата с ужаса на човек, който знае достатъчно за световния океан, за да си представи какво може да последва от това.
— Искаш да кажеш, че световния океан се втвърдява?
— Дори не мога да си представя най-лошия сценарий, но едно знам със сигурност. В най-скоро време горгоновата трева може да се разпространи по умерените крайбрежия и да причини непоправими екологични щети — каза Озбърн с нетипичен за него шепот. — Може да се отрази на климата, да доведе до глад и да сложи край на морската търговия. Народите, които разчитат на улов, ще останат без прехрана. По целия свят ще се разгорят политически конфликти между бедни и богати за храна.