— Добро утро — поздрави той и й подаде чашата с кафе. Забеляза тъмните кръгове под очите й и бързо попита: — Добре ли спа?
— Не особено. Сънувах, че ме задушават тонове лед.
— Имам доказан лек срещу кошмари. Какво ще кажеш за една обиколка на подводна гробница?
Лицето й грейна.
— Нима може жена с всичкия си да откаже на подобно съблазнително предложение?
— Ела с мен тогава. Долу ни чака каляската.
Екипажът спусна сиймобила с Остин и Скай на борда между двата корпуса на катамарана. Щом се озоваха във водата, Остин въведе координатите на мястото в навигационната система и започна да се спуска надолу.
Прозрачните води на езерото ги обгърнаха. След минути вече следваха поредицата от мегалити. Остин спря сиймобила на входа, провери дали камерите работят и задвижи маневрените мотори. След секунда бяха в древната гробница.
Прожекторите не успяваха да осветят далечната стена на залата, която явно бе огромна и с толкова високи тавани, че не се виждаха. Докато се движеха, Остин обхождаше с подвижния прожектор дясната стена и видя, че е украсена с гравиран барелеф.
Майсторски изпълнените детайлни рисунки разкриваха кораби, къщи, пасторални сцени с палми и цветя, танцьори и музиканти. Виждаха се летящи риби и лудуващи делфини. Лодките изглеждаха доста древни. Всички хора на изображенията бяха добре облечени и явно се радваха на заможен живот.
Скай се приведе напред и притисна лице в пластмасовата стена на кабината като дете на Коледа.
— Виждам невероятни неща — каза тя, повтаряйки думите на Хауърд Картър при откриването на гробницата на Тутанкамон.
Остин си мислеше, че в рисунките има нещо страшно познато.
— Виждал съм ги и преди — каза той.
— Тук, в тази гробница?
— Не, но съм виждал подобни рисунки в една пещера на Фарьорските острови, в Северния Атлантик. Стилът и темата са много подобни. Какво мислиш за тях?
— Може би не е редно да правя предположения, но ми изглеждат минойски, подобни на тези, които са открити в Акротири, на остров Санторини или Крит. Минойската цивилизация е процъфтявала около 500 г. пр.Хр. — Изведнъж осъзна смисъла на собствените си думи. — Знаеш ли какво означава това? Тези рисунки и ония, които ти си виждал, говорят, че минойците са стигнали много по-далеч, отколкото сме предполагали.
— Което ги прави липсващата брънка в твоята теория за международната търговия?
— Точно така! Това потвърждава, че търговията между Изтока и Запада е много по-стара, отколкото се смята. — Тя плесна с ръце от вълнение. — Нямам търпение да покажа тези записи на самодоволните си колеги в Париж.
Сиймобилът стигна до края на стената, зави и тръгна покрай другата страна на правоъгълната зала. Сцените тук бяха от Ланг дю Дормьор и ледника. Но вместо гол бряг, се виждаха постройки и дори нещо, напомнящо на самата гробница с нейните арки. Ледникът изглеждаше безмълвен и неумолим както винаги.
— Ще се окажеш права за селището на брега на езерото и устието на реката.
— Удивително е! Можем да използваме тези рисунки, за да картографираме руините.
По времето, когато художникът беше запечатал ледника върху камъка, той явно е покривал още по-голяма част от долината. Скулпторът бе успял да му вдъхне величие и мощ, надминаващи самата гледка. Остин и Скай направиха няколко обиколки на залата, но не откриха нито саркофаг, нито други характерни елементи.
— Сбъркала съм — каза Скай, — това не е гробница, а храм.
— Разумно съждение предвид липсата на трупове — съгласи се Остин. — Ако сме приключили тук, ми се ще да разнищим още една загадка.
Той разгъна разпечатката от сонара, която бе взел със себе си, и й показа аномалията на езерното дъно.
— Прилича на самолет — рече Скай. — Какво дири самолет тук? Чакай малко. Мъжът в леда?
Остин отговори със загадъчна усмивка. Маневрените мотори на сиймобила забръмчаха и батискафът излезе от древния храм. Когато наближиха мястото, на което трябваше да се намират останките от самолета, той забави ход и започна внимателно да се оглежда. Не след дълго пред очите им се показа силует с формата на пура.
Приближиха и Остин забеляза, че цилиндричният дървен скелет е отчасти покрит с прокъсан и избелял червен плат. Конусовидният двигателен отсек беше откъснат и лежеше на дъното, а моторът блестеше на светлината на прожекторите. Ниската температура не бе позволила фюзелажът да се покрие с водорасли, както би станало при по-топъл климат. Витлото липсваше, вероятно изгубено при катастрофата. Остин обиколи наоколо и откри останките от липсващото крило на няколко метра встрани. После върна сиймобила при самолета.