Надали, помисли си Остин. Щом се сдобие с шлема, непознатият щеше да ги убие. Реши да рискува, въпреки че беше заложен животът на Дарне. Беше забелязал една бойна брадва, закачена на стената наблизо. Пресегна се и я взе.
— Съветвам ви да свалите меча — каза той с нисък и хладен глас.
— Какво ще кажете да го сваля върху врата на мосю Дарне?
— И така става — отвърна Остин, вперил очи в лицето на мъжа, за да не стане недоразумение. — Но след това и вашата глава ще се търкулне до неговата.
Вдигна брадвата, за да подчертае думите си. Оръжието беше примитивно, но страховито. Стоманената глава беше издължена, така че да може да се използва и като копие. От брадвата стърчеше шиш, напомнящ на острия клюн на щъркел. От главата излизаха метални шипове, които да предпазват твърдото дърво.
Мъжът се замисли над заплахата. От безкомпромисния глас на Остин личеше, че ако убие Дарне, самият той умира. Трябваше първо да се разправи с американеца, после с останалите. Остин обаче беше предвидил хода му. Опитът му показваше, че едрите здравеняци имат навика да подценяват по-дребните човешки същества.
Убиецът направи крачка към Остин, вдигна високо меча и замахна рязко с него. Точно за това обаче Кърт не беше подготвен. Явно в случая той беше подценил противника. Въпреки масивното си тяло, онзи беше бърз като котка. Рефлексите на Остин се задействаха, преди умът му да прецени ситуацията. Той вдигна ръце и изправи хоризонтално брадвата пред себе си.
Острието на меча издрънча в предпазното покритие на дръжката на брадвата и спря само на няколко сантиметра от главата му. Болка прониза ръцете му от силния удар, но той успя да я отблъсне, плъзна ръце надолу по дръжката и завъртя брадвата. Агресивен ход, подтикнат от неотложната необходимост да спаси живота си. И не само — този тип определено не му допадаше.
Смъртоносното острие на брадвата щеше да разсече едрия мъж, ако онзи не беше предугадил удара и не се беше навел назад. Остин научаваше по трудния начин, че ръкопашният бой със средновековно оръжие не е въпрос само на мускули. Тежестта на брадвата го завъртя като в центрофуга и той направи пълен кръг, преди да успее да си върне равновесието.
Бледият беше изненадан от неочаквано свирепата атака, но бързо се опомни. Виждайки как Остин губи равновесие, той смени тактиката. Насочи меча право пред себе си и скочи.
Беше хитър ход. Достатъчно беше върхът на меча да проникне с няколко сантиметра в тялото на Остин, за да го убие. Остин отскочи назад и се завъртя странично към нападателя. Успя да избегне удара, който се плъзна покрай вдигнатата брадва, но мечът все пак разряза ризата му и по тялото му потече струйка кръв. Остин отблъсна мъжа и отвърна с поредния яростен удар.
Започваше да усеща брадвата. Тя беше М-6 на своето време. С нея пешакът можел да събори рицар от коня, да пробие бронята му и да го убие. Дългата дръжка беше отличен лост и Остин откри, че най-смъртоносният начин да използва брадвата са късите удари и замахвания.
Бледият също се учеше бързо. Той замахна неефективно с острието, отстъпвайки пред решителното настъпление на Остин. Гърбът му опря в масата, отрупана с шлемове. Вдигна меча, готов за светкавичен удар. Остин обаче го изненада с внезапен скок напред. Здравенякът залитна назад и шлемовете се разпиляха с дрънчене на пода.
Мъжът се препъна в един от тях и изгуби равновесие. Изрева като ранен лъв и се нахвърли срещу Остин, размахвайки меча във всички посоки. От челото на Остин капеше пот и замъгляваше погледа му. Той заотстъпва назад, докато не стигна до стената.
Виждайки, че противникът е опрян в стената, бледият изръмжа победоносно и вдигна меча, готов да замахне с него, използвайки всеки мускул от тялото си. Остин разбра това и осъзна, че няма начин да го възпре с брадвата или да парира удара.
Премина в нападение. Вдигнал високо брадвата, той се впусна напред и с изпънати ръце замахна с дръжката право през адамовата ябълка на убиеца. Очите на едрия мъж изскочиха и той силно изхриптя.
Остин беше преценил атаката, но тя го остави в уязвимо положение. Бледият остана без дъх, но тлъстините на шията предпазиха гърлото от пълно смазване. Мъжът пусна лявата си ръка от двойната дръжка на меча и хвана с нея дръжката на брадвата. Остин се пробва да го удари още веднъж по врата. Не успя и се опита да си вземе обратно оръжието, но онзи го стискаше здраво и не пускаше.
Остин удари силно мъжа с коляно в слабините, но той само изохка. Тоя трябва да има железни топки, помисли си Кърт, и се опита да извърти с две ръце дръжката от ръката на противника. Планът му не успя, защото бледият пусна меча и с дясната ръка и с нея също хвана дръжката на брадвата. Приличаха на две момчета, които се бият за бейзболна бухалка, само дето загубилият щеше да се прибере у дома в дървено пардесю.