Тя обмисли предложението.
— Благодаря ти, но имам много работа. Сега, когато Рено го няма, в катедрата ще настъпи хаос. Задръж шлема, колкото желаеш.
— Много добре, но поне помисли дали да не пренощуваш в моя апартамент.
— Може би е добре да приемеш поканата на мосю Дарне — каза Остин. — Сутринта ще измислим план.
Скай отново помисли и каза, че трябва да се върне в апартамента си, за да си вземе малко дрехи. Щом стигнаха там, Остин я накара да изчака в коридора, докато се увери, че вътре няма никого. Не мислеше, че бледият ще бъде толкова дързък със стрела в рамото, но се убеди във високия му праг на болка и талант за неочаквани ходове.
Скай почти беше приключила с приготвянето на багажа, когато телефонът на Остин иззвъня.
Той поговори кратко, а когато затвори, на лицето му беше изписана усмивка.
— За вълка говорим, а той в кошарата. Беше секретарят на Расин Фошар. Утре имам аудиенция със самата гранд дама.
— Фошар? Не можах да не забележа реакцията ти, когато Дарне обясняваше за брадвата. Какво става тук?
Остин й разказа набързо за посещението си в музея на въздушното дело и за връзката на Ледения човек с фамилията Фошар.
Скай дръпна ципа на сака.
— Искам да дойда с теб!
— Не мисля, че е добра идея. Може да се окаже опасно.
Тя се изсмя презрително.
— Какво може да й е толкова опасното на една старица?
— Може да звучи глупаво — призна Остин, — но цялата тази работа с тялото в леда, шлема и кретена, който е убил Рено, явно е свързана със семейство Фошар. Не искам да се замесваш в това.
— Аз вече съм замесена, Кърт. Аз попаднах под глетчера. Моят кабинет и апартамент бяха претърсени, очевидно заради шлема, който изнесох от ледника. Моят приятел щеше да бъде убит, ако не беше ти. — Тя скръсти ръце и изстреля решаващия си довод. — Освен това, съм специалист по оръжията и познанията ми може да са от полза.
— Убедителна си — съгласи се Остин, претегляйки доводите за и против. — Добре, ето какво ще направим. Ще те представя като своя асистентка и ще използваме измислено име.
Тя се наведе и го целуна по бузата.
— Няма да съжаляваш!
— Дано — рече той. Никак не беше сигурен, че постъпват добре, макар да съзнаваше, че Скай има известно право.
Тя беше привлекателна жена и времето, прекарано с нея, никога не беше изгубено. Засега нямаше пряка връзка между семейство Фошар и убиеца, когото за себе си нарече „бледия“. Но предупредителните думи на Гросе продължаваха да ехтят в ушите му:
„Говори се, че имали минало.“
10
Мъжът от все сърце си пееше „Спомени“, когато пред предното стъкло сякаш от нищото се появи огромно яркочервено петно и кабината се разтресе от оглушителен рев. Той рязко завъртя волана вдясно и камионът се хвърли в канавката. Дървените клетки, които превозваше, се посипаха по земята, разлетяха се трески и стотици писукащи пилета се озоваха на свобода. Шофьорът се измъкна от кабината, вторачил поглед в аленочервения самолет с орел на опашката, който стремително приближаваше към него. Наложи му се да се наведе бързо сред вихър от пера, защото самолетът премина току над главата му. После се издигна високо в небето и направи победен лупинг. Пилотът така се заливаше от смях, че едва не изгуби контрол над машината. Изтри очите си с ръкав и литна ниско над лозята, които се простираха на стотици акри от двете страни на пътя. Само с един ключ той изпусна облак от пестициди, които се изляха от двата контейнера под крилете на самолета. После пое в друга посока. Долините с лозя се смениха с мрачни лесове и тъмни езера, които придаваха на пейзажа под крилата му особена меланхолия.
Самолетът подмина дърветата и се насочи към далечните зъбери, които се мержелееха на хоризонта. С приближаването си те се превърнаха в охранителни кули на дебела каменна стена, заобиколена от широк ров със застояла зеленясала вода и обширни градини, пресечени от пътечки. Самолетът избръмча край покрива на импозантния замък, после прелетя над гората, спусна се на една зелена полянка и спря до „Ягуара“, паркиран в края на пистата. В мига, в който пилотът излезе от кабината, сякаш от нищото се появи цял екип, който изтика самолета в малък хангар.