Когато синът й влезе, мадам Фошар вдигна към него очите си с цвета на лъскава стомана.
— Чаках те, Емил! — Гласът й беше мек, но изпълнен с нетърпящ възражение авторитет.
Фошар се отпусна в коженото кресло от четиринайсети век, което струваше повече, отколкото много хора заработват за десет години.
— Прощавай, майко — извини се той с безизразно лице, — пръсках лозята с „Фокера“.
— Чух, че раздрънкваш керемидите по покривите — каза Расин, повдигайки изящните си тънки вежди. — Колко крави и овце подплаши тази сутрин?
— Нито една — отговори той с доволна усмивка, — но обстрелях един конвой и освободих съюзническите пленници. — Той избухна в смях, като видя слисания й поглед. — Добре де, минах ниско над един камион с пилци и той се метна в канавката.
— Въздушните ти номера са много забавни, Емил, но на мен ми омръзна да плащам на местните фермери за щетите, които им причиняваш. Вниманието ти трябва да се насочи към по-важни неща. Например, бъдещето на империята Фошар.
Емил долови ледени нотки в гласа й и се изправи на стола като непослушен ученик, на когото са се скарали за поредната пакост.
— Знам, майко. Просто така изпускам парата. Там горе мисля по-добре.
— Надявам се тогава да си помислил как ще се справим със заплахите срещу нашето семейство и начина ни на живот. Ти си наследникът на всичко, изградено от рода Фошар през вековете. И не бива да се отнасяш лекомислено към дълга си.
— И не го правя — увери я той. — Трябва да признаеш, че сме погребали един потенциално смущаващ проблем под тонове лед.
Устните на Расин се разтегнаха в лека усмивка, разкривайки съвършените й бели зъби.
— Съмнявам се, че на Жул би му допаднало да го наричаш „смущаващ проблем“. Себастиан не заслужава благодарност. Заради неговата непохватност без малко да изгубим реликвата завинаги.
— Той не е знаел, че е под леда. Целта му е била да донесе сейфа.
— Твърде безполезно упражнение. — Тя отвори капака на металната кутия, която стоеше на бюрото. — Уличаващите документи са били съсипани от водата преди много години.
— Нямаше как да го знаем.
Тя не обърна внимание на оправданието.
— Не знаеше дори, че археоложката е избягала с реликвата. Трябва да си върнем шлема! Сега успехът или провалът на цялото начинание зависи от това. Фиаското в Сорбоната беше зле изпълнено и привлече вниманието на полицията. След това Себастиан направи втори опит да вземе реликвата, но шлемът, който ни донесе от антикваря, е някаква евтина тенекия, произведена в Китай за театрални представления.
— Мисля по въпроса…
— Спри да мислиш и започни да действаш! Семейството никога не е допускало провал. Нямаме право да показваме слабост, защото ще бъдем погубени. Себастиан се превърна в пречка. Може да са го видели в Сорбоната. Погрижи се за това!
Емил кимна.
— Не се притеснявай.
Расин знаеше, че синът й лъже. Себастиан беше като мастиф, обучен да убива по команда, и беше верен единствено на сина й. Присъствието на такъв слуга в нагрятата тенджера под налягане, каквато представляваше семейство Фошар, бе недопустимо. Тя знаеше, че кръвните връзки никога не са предотвратявали смъртоносен удар с кама и не са отблъсквали задушаваща възглавница, когато са заложени власт и състояние.
— И гледай да е скоро!
— Ще бъде. Междувременно тайната ни е в безопасност.
— В безопасност ли! Едва не ни разкриха по случайност. Ключът към бъдещето на семейството е в ръцете на непознат. Потръпвам при мисълта колко ли други мини има заложени. Следи мисълта ми! Когато своенравният ми химик доктор Маклийн се отклони от пътя, аз го върнах почти без шум.
Емил се подсмихна.
— Да, майко, но ти беше тази, която пречука всички останали учени от проекта, преди да си довършат работата.
Расин го прикова със студените си очи.
— Лоша преценка. Никога не съм казвала, че съм непогрешима. Белег на зрялост е да признаваш грешките си и да ги поправяш. В този момент доктор Маклийн работи върху формулата. Междувременно трябва да си върнем реликвата, за да бъде семейството ни отново едно цяло. Някакъв напредък в това отношение?
— Търговецът на антики, Дарне, се е изпарил. Опитваме се да го проследим.
— А археоложката?
— Тя също е изчезнала от Париж.
— Продължавай да ги търсиш. Пратих при нея личните си агенти. Трябва да действаме тихо. Цялото ни начинание е под заплаха, докато не я открием. Океанографският институт „Уудс Хоул“ и НАМПД работят заедно по изследването на Изгубения град.