— Е, нямаме факти, с които да подкрепим теорията — усмихна се Пол, — но не е изключено подводницата да може да пълзи по морското дъно. НАМПД направиха нещо подобно преди години.
— Добре, а какво прави тук? Кои са тези хора? И какво искат от нас?
— Имам чувството, че скоро ще получим отговор на тези въпроси — каза Гамей.
— Говориш повече като източен гуру, отколкото като учен — вметна Санди.
Гамей сложи пръст на устните си и посочи към вратата. Дръжката се завъртя, тя се отвори и в кабината влезе мъж. Беше толкова висок, че трябваше да се наведе, за да мине под рамката. Беше облечен в същия гащеризон като останалите, само че зелен. Той затвори тихо вратата след себе си и погледна пленниците.
— Успокойте се — каза той, — аз съм от добрите.
— Нека позная — обади се Пол, — вие сте капитан Немо, а ние се намираме на борда на „Наутилус“.
Мъжът премигна изненадано. Беше очаквал да ги намери сковани от страх.
— Не, всъщност се казвам Ангън Маклийн — отвърна той с лек шотландски акцент. — Доктор Маклийн. Аз съм химик. Но за подводницата сте прав. Точно толкова невероятна е, колкото тази на капитан Немо.
— А ние все пак сме герои от роман на Жул Верн? — не се сдържа и Гамей.
Маклийн въздъхна тежко.
— Де да беше толкова просто. Не искам да ви тревожа излишно — каза той с тих и сериозен глас, — но животът ви може би зависи от разговора ни през следващите няколко минути. Моля ви, кажете ми имената си и какво работите. Умолявам ви да бъдете честни. На този съд няма излишни каюти.
Двамата Траут схванаха посланието. Нямаше място за пленници. Пол погледна Маклийн в добронамерените сини очи и реши да му се довери.
— Аз се казвам Пол Траут. Това е съпругата ми Гамей. И двамата работим в НАМПД. Това е Санди Джексън, пилотът на „Алвин“.
— С каква наука се занимавате?
— Аз — с океанска геология, а Гамей и Санди са морски биолози.
Маклийн се усмихна с облекчение.
— Слава богу — измърмори той, — има надежда.
— Може би и вие ще ми отговорите на един въпрос — каза Пол. — Защо ни отвлякохте?
Маклийн горчиво се засмя.
— Аз нямам нищо общо с това. И аз съм тук по своя воля, колкото и вие.
— Не разбирам — каза Санди.
— Сега не мога да ви обясня. Ще ви кажа само, че имаме късмет, задето могат да използват професионалните ни умения. Ще ви държат живи дотогава, докато имат нужда от вас — също като мен.
— Кои са „те“? — попита Пол.
Маклийн прекара дългите си пръсти през прошарената си коса.
— За вас ще бъде по-опасно, ако знаете.
— Който и да сте, моля ви, предайте на хората, които ни отвлякоха и отнеха батискафа ни, че екипът ни на повърхността ще започне да ни търси в мига, в който установят, че сме изчезнали — настоя Гамей.
— Казаха ми, че това няма да бъде проблем, и аз нямам причина да не им вярвам.
— Какво значи това? — настръхна Пол.
— Не знам. Но знам, че тези хора са безскрупулни в преследването на целите си.
— А какви са целите им? — попита Гамей.
Сините очи сякаш хлътнаха.
— Има въпроси, които не е мъдро да ми задавате, нито аз — да ви отговарям. — Той се надигна от стола си. — Трябва да докладвам за резултатите от разпита. — Той посочи малката лампичка и докосна устните си, явно предупреждавайки ги за скрит микрофон. — След малко ще ви донеса храна и напитки. Съветвам ви да си починете.
— Вярвате ли му? — попита Санди, когато отново останаха сами.
— Историята му изглежда достатъчно откачена, за да е вярна — отговори Гамей.
— А имате ли идеи какво да правим?
Пол се излегна на койката и се опита да се протегне, макар че дългите му крака стърчаха от края на матрака. Той посочи светлинката и каза:
— Стига някоя от вас да не държи на тази койка, възнамерявам да послушам съвета на Маклийн и да си почина.
Маклийн се върна след половин час със сандвичи със сирене, термос горещо кафе и три чаши. И с усмивка на лице, което беше по-важното.
— Поздравления! — каза той, докато им раздаваше сандвичите. — Официално сте включени в проекта.
Гамей разви сандвича си и отхапа.
— А какво по-точно представлява той?
— Не мога да ви кажа всичко. Достатъчно е да знаете, че сте част от научен екип. Всеки от вас ще научи толкова, колкото е необходимо, за да върши работата си. Разрешиха ми да ви разведа наоколо, за да се подготвите за предстоящите си задачи. Бавачката ни чака.