Скай спря пред решетката от ковано желязо, препречваща тясното стълбище към бойниците, и я разтърси.
— Ще ни трябват криле, за да прехвръкнем над тези стени — отбеляза тя.
— Оставих моите на химическо — пошегува се Остин. — Ще трябва да измислим нещо друго. Да влезем вътре и да се огледаме.
Емил Фошар ги посрещна на терасата. Усмихна се широко и каза:
— Насладихте ли се на обиколката?
— Вече никой не строи така — отвърна Остин. — Между другото, забелязахме, че колата ни я няма.
— А, да, преместихме я, за да освободим място за гостите, които очакваме. Ключовете бяха на таблото. Ще ви я върнем, когато си тръгвате. Надявам се, че не възразявате.
— Не, разбира се — ухили се Остин, — благодаря, че ми спестихте маневрите.
— Чудесно! Да влезем вътре. Гостите ще дойдат всеки момент.
Емил ги въведе в замъка и след като се качиха по широкото стълбище до верандата на втория етаж, им показа две съседни стаи за гости. Тази на Остин всъщност се оказа малък апартамент със спалня, баня и дневна в бароков стил, с тежък плюш и позлатени елементи, които напомняха на викториански бардак.
На леглото, покрито с балдахин, лежеше костюмът му. Почти му беше по мярка, опъваше му само в раменете. Остин се преоблече и хвърли един поглед в голямото огледало. После почука на вратата, свързваща апартамента му с този на Скай. Тя открехна и надникна. Като видя Остин в костюма на шут с бели и черни квадрати и шапка със звънче, тя избухна в смях.
— Мадам Фошар има по-силно чувство за хумор, отколкото очаквах!
— Едно време учителите все ми се караха, че се държа като шут. Я да те видим тебе.
Скай влезе в стаята и се завъртя бавно като манекенка на сцена. Беше облечена в тясно черно трико което подчертаваше всички извивки на тялото й. На ръцете и краката си имаше пухкави пантофи и ръкавици, а на главата — лента с две заострени ушички.
— Какво мислиш? — попита тя, като направи още един пирует.
Остин я гледаше с несдържана мъжка възхита.
— Иде ми да измяуча.
На вратата леко се почука. Беше прислужникът Марсел. Той изгледа Скай като лъв, зърнал примамлива плячка, после дребните му очички се преместиха към Остин и устните му се разтегнаха в презрителна усмивка.
— Гостите пристигат — съобщи той с глас, напомнящ на изсипващ се от лопата чакъл. — Мадам Фошар помоли да ви заведа в оръжейната, където ще бъдат поднесени коктейлите и вечерята. — Гангстерският му тон рязко контрастираше с официалния му вид на иконом.
Остин и елегантната му спътничка сложиха черните маски на лицата си и последваха широкоплещестия прислужник по стълбите към първия етаж. Отдалече чуха гласове и смях, идващи от оръжейната зала. Около две дузини мъже и жени, облечени във фантастични костюми, се разхождаха около бара, поставен пред витрината с боздугани. Прислужници, които приличаха на клонинги на Марсел, си проправяха път през тълпата с подноси с хайвер и шампанско. Струнен квартет в костюми на мишки свиреше тиха музика.
Остин взе две чаши от преминаващия сервитьор и подаде едната на Скай. След това двамата си намериха удобно място под пиките на рицарите, където можеха да си пият шампанското и да наблюдават гостите. Разпределението между мъже и жени изглеждаше сравнително равномерно, макар да беше трудно да се определи заради костюмите.
Остин тъкмо се опитваше да отгатне темата на карнавала, когато към тях се приближи голяма черна птица, носеща се като кораб в морето. Поклащайки се на жълтите си крака, птицата се наведе напред, застрашително доближи черния си клюн към окото на Остин, след което пропя с британски акцент и завалени думи:
— „Веднъж, среднощ, във час нещастен“… Как беше нататък?
„Нищо не е по трудно за разбиране от аристократичен британец, фиркан до козирката“, помисли си Остин, а на глас довърши стиха:
— „Аз, уморен, безучастен…“
Птицата плесна с криле и грабна чаша шампанско. Когато понечи да отпие, клюнът му попречи и той го вдигна на челото си. Червендалестото, развеселено лице отдолу напомни на Остин за Джон Бул, смешният англичанин от комиксите.
— Винаги е удоволствие да срещнеш начетен джентълмен — рече птицата.
Остин представи Скай и себе си. Птицата протегна облечената си в крило ръка.