Той се увери, че Скай все пак може да диша, а после се наведе над мъжа с брашненото лице.
— Май Себастиян допусна виното да го замае, а?
— Емил каза, че във виното има отрова. Как…
— Оставих го да се стече по брадичката ми. Толкова старо вино сигурно има вкус на оцет.
Остин хвана Емил за глезените и го издърпа в нивата. После закопча едната гривна на белезниците за китката на Фошар, а другата — за един пръстен в стената. Накрая свали шутовската си шапка и я нахлузи на Фошар, като не пропусна да каже: „В името на Божията милост, Монтрезор“.
Взе факела от стената и поведе Скай през тунела. Въпреки че се правеше на пиян, беше успял да запомни всяка педя от пътя, по който дойдоха. Не след дълго стигнаха до тъмниците и видяха тялото на Кавендиш. Щом ги усетиха, плъховете се разбягаха. Пухкавото лице на англичанина беше замръзнало с отворена от ужас уста.
Остин сложи пръсти на шията му, но не усети пулс.
— Мъртъв е.
— Не разбирам. Няма кръв.
Остин прекара пръст по ръба на махалото, което едва докосваше перата по гърдите на Кавендиш.
— Този път Фошар за разнообразие не е излъгал. Острието наистина е дървено. Само че е пропуснал да посвети Кавендиш в шегата си. Мисля, че нашият приятел е умрял от страх. Хайде, вече не можем да му помогнем.
Продължиха по коридора и стигнаха стръмно и тясно вито стълбище. С изкачването въздухът ставаше все по-свеж. Озоваха се пред врата, която ги отведе на двора, и следвайки смеха, заобиколиха замъка. Гостите излизаха през портата с решетката.
С бавна и олюляваща се походка, като на пияни, Остин и Скай настигнаха другите. Сляха се с тълпата и минаха през портата и каменния мост. На кръглата алея отпред бяха наредени колите в очакване на гостите, които сърдечно се сбогуваха и си пожелаваха приятна вечер. Скоро всички си заминаха и останаха само Остин и Скай. Приближи още една кола. Беше „Ролс Ройс“-ът на Дарне. Шофьорът явно бе сметнал, че колата е на някой от гостите. Остин отвори задната врата на Скай.
Чу някой да крещи на френски, обърна се и видя Марсел да тича по моста. Един от прислужниците, който стоеше наблизо, чу нареждането на Марсел и застана между Остин и колата. Охранителят тъкмо посягаше под смокинга си, когато Остин го обезвреди със силен удар в диафрагмата и изкрещя на Скай да се качва в колата. Той изтича от другата страна, отвори със замах вратата, изхвърли шофьора навън, удари го с лакът през устата и седна зад волана.
Включи на скорост и натисна газта. „Ролс Ройс“-ът потегли, хвърляйки камъчета зад себе си, и поднесе, докато профучаваха покрай фонтана. Остин забеляза движение от лявата страна. Някой тичаше към колата. Завъртя рязко волана в обратната посока. Пред фаровете изскочи още един охранител. В ръцете си държеше пистолет.
Остин се сниши зад таблото и натисна газта до дупка. Мъжът се преметна през капака и се удари в предното стъкло, след което се изтъркаля настрани. Стъклото се напука. След това се строши прозорецът откъм пътническото място. Остин видя проблясване на дуло пред себе си и чу особен звук, сякаш някой удряше с пневматичен чук по хромираната решетка. Завъртя волана, усети удар с още едно тяло и врътна в обратна посока.
В лицето му блесна силна светлина. Не виждаше нищо през напуканото стъкло. Натисна отново газта, мислейки си, че се е насочил към портата, но този път ориентацията му изневери. Колата се удари в ръба на рова, подскочи във въздуха и падна във водата. Въздушната възглавница се отвори и докато Остин се опитваше да се пребори с нея, усети как през прозореца се стича вода. По покрива на потъващия автомобил се сипеха куршуми, но водата ги забавяше. Остин се сви зад таблото и напълни дробовете си с въздух. След секунда колата потъна под вода.
„Ролс Ройс“-ът заби дългата си муцуна във водата като аварирала подводница и след броени секунди затъна в тинята и утайките, трупани с векове. Остин пропълзя пипнешком на задната седалка, протегнал ръце като антенки на рак. Пръстите му напипаха мека плът. Скай го хвана за китките и го издърпа до тънкия слой въздух. Той чуваше ускореното й дишане.
Остин изплю тинестата вода от устата си.
— Чуваш ли ме?
Нечленоразделният отговор май беше „да“.
Водата стигаше до брадичката му. Той протегна шия, за да държи устата и носа си над водата и бързо изстреля инструкциите си.