Выбрать главу

Остин удари крака си в нещо твърдо. Коленичи и изля яда си в тихи ругатни. Гневът му обаче отстъпи място на тиха радост, когато откри, че предметът, който е сритал, всъщност е дървена стълба, забравена от някой градинар.

Вдигна стълбата, подпря я на плета и се изкачи до плоската му повърхност. Запълзя по корем, а острите клончета го пробождаха като пирони през шутовския костюм. Важното обаче беше, че плетът издържа тежестта му.

Виждаха се движещи се светлини на различни места в лабиринта. Една група приближаваше по пътеката към Скай. Той я повика тихо и й каза да се качи по стълбата. После издърпа стълбата и легнаха върху нея. Само след секунда чуха ботуши по чакъла, тежко дишане и шепот.

Остин изчака преследвачите да се отдалечат, после прехвърли стълбата като мост до съседната стена от плет. Пропълзя по стълбата и я задържа, за да мине и Скай. Повториха упражнението още веднъж.

Така можеха да излязат от лабиринта. Работеха като екип, местеха импровизирания си мост, пълзяха по него, оглеждаха се за преследвачи и отново го преместваха. Клоните деряха дланите и коленете им, но те не обръщаха внимание на болката.

Остин виждаше черната линия на дърветата в мрака. Оставаха им само две стени от жив плет, когато чуха рева на хеликоптер откъм замъка. Машината летеше на стотина метра височина и приближаваше към лабиринта. Два прожектора осветяваха земята под него.

Остин бързо премести стълбата върху следващия плет, но в бързината прецени зле разстоянието. Когато запълзя по нея, тя се изплъзна и той падна на пътеката. Скочи на крака и се покатери обратно при Скай. Отново намести стълбата, този път по-внимателно. Премина по нея и Скай побърза да го последва.

Грешката им струваше ценно време. Хеликоптерът закръжа над лабиринта, а ярките му светлини превръщаха нощта в ден. Остин се прехвърли върху последния плет и се обърна да помогне на Скай. Кракът й се подхлъзна на едно от стъпалата и той се протегна да я издърпа.

Хеликоптерът приближаваше.

Щом Скай се озова до Остин, той спусна стълбата от външната страна на последния плет. Тя слезе бързо по нея. Ловкостта й отчасти може би се дължеше на желанието да избегне краката на Остин, готови всеки момент да я настъпят по ръцете. Когато и двамата бяха на земята, Остин свали стълбата и я бутна под плета. Двамата със Скай се проснаха по очи до нея.

В този момент хеликоптерът изрева над главите им.

Усетиха течението, когато машината направи остър завой и се върна над плетеницата от стени. След минута се отдалечи и започна да обикаля над гората.

За миг прожекторите на хеликоптера осветиха пролука в гората. Остин помогна на Скай да се изправи и двамата се втурнаха по чакълестата пътека, заобикаляща живия плет. Продължиха по тревистата просека в гората, без да знаят къде отиват, но благодарни, че са се измъкнали от лабиринта.

След няколко минути излязоха на открито. Намираха се на някаква поляна, но вниманието на Остин беше привлечено от призрачен силует на сграда в края на гората.

— Какво е това? — прошепна Скай.

— В бурята всяко пристанище е спасение — отвърна Остин.

Каза й да стои на място и се втурна през поляната, огряна от сребристите лъчи на луната.

Остин успя да стигне до отсрещния край на поляната и тръгна покрай сградата. Откри незаключена врата и се вмъкна вътре. Усети миризма на масло и бензин. В един гараж не може да няма кола или камион. Напипа ключа на лампата и след секунда разбра, че не е в гараж, а в малък хангар.

Вътре имаше яркочервен биплан със сърцевидна опашка с черна емблема на триглав орел. Остин прокара пръсти по платнения фюзелаж, възхитен от безупречната реставрация на самолета. От долната страна на двете крила имаше продълговати метални резервоари, от външната страна на които бяха нарисувани черепи и кости — отрова.

Надникна в двойната кабина. Пред седалката в задната кабина се виждаха един лост и педал, с който се управлява вертикалният стабилизатор. Явно това беше мястото на пилота, който с движението на лоста напред и назад контролира елеваторът, а настрани — елероните в края на крилата, за да завие самолетът. Системата беше примитивна, но в същото време удивително проста, позволяваща управление само с една ръка.

В кабината имаше множество прибори, които едва ли са били налични в оригиналния модел — съвременна радиостанция, модерен компас и навигационна система GPS. Двете кабини бяха свързани със слушалки. Остин огледа набързо хангара. По стените висяха инструменти и резервни части. Надникна в склада, който беше пълен с пластмасови контейнери, маркирани с черепи и кости. Надписите сочеха, че в тях се съдържат пестициди.