Остин грабна фенер от една кука на стената, изключи осветлението и се приближи до вратата. Всичко беше тихо. Присветна три пъти с фенера и видя как една сянка се стрелна от гората и безшумно прекоси поляната до хангара. Огледа се, за да се увери, че никой не я е забелязал, дръпна я вътре в хангара и затвори вратата.
— Защо се забави толкова? — попита Скай леко ядосано. — Притесних се, като видях първо да светваш лампите, а после да ги гасиш.
Остин нямаше нищо против обвинителния той на Скай — приемаше го като знак, че естествената й енергичност се завръща. Целуна я по бузата.
— Извинявай! Имаше опашка на рецепцията.
Тя премигна, взирайки се в тъмнината.
— Какво е това?
Остин включи фенера и освети фюзелажа от дървеното витло до герба на опашката.
— Пред себе си виждаш въздушното въоръжение на семейство Фошар. Явно го използват за пръскане на лозята.
— Красив е!
— Не само. Това е нашият билет за бягство.
— Можеш ли да летиш с такова нещо?
— Предполагам.
— Предполагаш?! — Тя поклати глава. — Някога летял ли си с подобен самолет?
— Десетки пъти. — Остин забеляза скептичния й поглед и се поправи. — Добре де, веднъж, на един панаир.
— Панаир — повтори тя с леден тон.
— Голям панаир. Виж сега, самолетите, които съм управлявал, може да са имали малко по-сложни системи, но принципът е един и същ.
— Надявам се да пилотираш по-добре, отколкото шофираш.
— Не беше моя идея да плуваме посред нощ. Ако си спомняш, бях разсеян от хрътките на Фошар.
Тя го щипна по бузата.
— Как бих могла да забравя, скъпа. Е, какво чакаме? Кажи какво да правя.
Остин й показа няколко ключа на стената с надписи на френски.
— Първо ми кажи какво пише тук.
Тя му ги преведе. После я заведе до предната част на самолета, сложи ръцете й върху витлото и й каза да завърти перките и бързо да отскочи назад. Самият той се качи в пилотската кабина, провери бързо уредите и й даде знак с вдигнати палци. Скай стисна перките с две ръце, завъртя ги и отскочи назад, точно според инструкциите. Моторът се закашля, но не успя да запали. Остин нагласи леко газта и й каза да опита пак. На лицето й се изписа мрачна решителност, когато вложи цялата си сила в завъртането. Този път двигателят запали и ревът му изпълни хангара.
Скай се втурна през мъглата от изгорели газове и натисна ключовете на стената, за да отвори вратата на хангара и да включи осветлението на пистата. После се качи в кабината. Още не беше успяла да закопчае колана, когато самолетът излезе от хангара.
Остин не губеше време. Максимално бързо ускори. Наду двигателя и самолетът започна да набира скорост между двойните линии от светлини на пистата. Стараеше се да пипа леко лостовете, но от неопитната му ръка самолетът поднесе и се забави.
Знаеше, че ако скоро не достигне скорост за излитане, ще се разбие в дърветата. Наложи си да се успокои и да остави лостовете сами да насочват ръцете и краката му. Самолетът се изправи и започна отново да набира скорост. Остин леко дръпна елеватора. Колелата се отлепиха от земята и самолетът започна да се издига, но все още беше опасно ниско и близо до дърветата.
Искаше да се вдигне само с още няколко педи. Сърцатият биплан явно чу молитвите му, защото набра още височина и едва-едва закачи върховете на дърветата с колелата си. Крилете се разлюляха, но бързо си възвърнаха равновесието.
Докато самолетът продължаваше да се издига, Остин се огледа наоколо. Пейзажът тънеше в мрак, с изключение на замъка Фошар и зловещите му кули, които бяха облети в светлина. Опита се да начертае мислена карта, разчитайки на спомените си от пътуването с колата. Видя кръглата площадка със странния фонтан и алеята, водеща през дългия тунел от дървета.
Зави, за да последва пътя през лозята на изток. Летеше на височина около триста метра. Бореше се с лекия вятър, който не позволяваше на самолета да надвиши скорост от сто и двайсет километра в час. Доволен, че е поел курс към цивилизацията, той взе микрофона, свързан с кабината на Скай.
— Съжалявам за излитането — опита се той да надвика рева на двигателя, — надявам се да не съм те разтресъл прекалено.
— Всичко е наред, само да успея да си върна зъбите в устата.