— Кърт, не можем да се върнем. Той ще те убие.
— Ако не се върнем, ще убие и двама ни.
— Не искам да го правиш заради мен.
— Не се притеснявай. Правя го за себе си.
— По дяволите, Остин! Проклет си като французин!
— Ще го приема за комплимент. Но те предупреждавам, че не ям охлюви и жабешки бутчета.
— Добре, предавам се. Но няма да се дам без бой.
— Нито пък аз. Коланът ти затегнат ли е?
Той изключи интеркома и се съсредоточи върху злокобните кули на фамилния замък на човека, който искаше да го убие. Наближиха замъка и Остин видя двете линии от светлини, бележещи пистата пред хангара. Престори се, че захожда към тях, но в последния момент зави в обратна посока и литна право към най-близката кула.
Хеликоптерът не изоставаше. По радиото се чу гласът на Емил, който крещеше на френски. Остин сви рамене, изключи радиото и насочи цялото си внимание върху предстоящата задача.
Хеликоптерът се дръпна настрани точно в момента, когато изглеждаше, че самолетът ще се разбие в кулата. Само няколко метра пред нея Остин рязко зави и прелетя над замъка диагонално към отсрещната кула. Описа тесен кръг около нея и се върна обратно, изписвайки осмица. Същото направи със следващата кула. Представяше си как ще реагира Емил, но не го интересуваше. Беше готов да се обзаложи, че Фошар няма да се опита да го свали точно над замъка.
Знаеше, че не може цяла вечност да описва осмици. Пък и не възнамеряваше. При всеки завой оглеждаше терена отвъд рова. Включи отново радиото. По средата на следващата осмица рязко зави, прелетя над кръглата площадка с чудатия фонтан и се насочи към светлините на дългата алея.
Хеликоптерът кръжеше високо над него. В момента в който Остин премина над стената, той се спусна след него и зае позиция над „Авиатика“. Остин се сниши докато колелата стигнаха на няколко метра над земята. Пилотът на Фошар можеше веднага да го притисне, но сметна, че Остин се готви да кацне и се отдръпна. Този миг на нерешителност му излезе през носа.
Вместо да се приземи, Остин полетя през тунела между дърветата.
Хеликоптерът набра височина, закачайки върховете на дърветата със ските си. Пилотът описа кръг.
— Хвани го! Хвани го! — крещеше Фошар по радиото.
Пилотът се подчини и погна „Авиатика“ в тунела като хрътка — лисица.
Благодарение на по-голямата си скорост бързо го настигна. Остин чуваше трещенето на ротора, което заглушаваше собствения му двигател. Устните му се разтегнаха в усмивка. Боеше се хеликоптерът да не литне над гората и да го причака в другия край. Явно обидата за майката на Фошар беше постигнала целта си и го бе разярила до безумие. Никой не обича да го наричат „мамино синче“, особено когато е вярно.
Остин летеше на два метра над земята. Имаше по няколко метра от двете страни, но все пак беше прекалено тясно и най-малкото отклонение щеше да остави самолета без крила или Остин — без глава.
Хеликоптерът го следваше плътно зад опашката, но Остин се опита да не мисли за него. Вниманието му беше насочено върху тъмното петно в далечината, което бележеше края на тунела. Някъде около средата той спокойно се пресегна и дръпна лоста на контейнерите с пестициди.
Отровата заизлиза на големи струи от двата контейнера. Белият облак покри предното стъкло на хеликоптера и заслепи пилота, после започна да се просмуква през отворените отдушници и превърна кабината му в летяща газова камера.
Пилотът изкрещя от болка и вдигна ръце, за да изтрие лютивата течност от очите си. Хеликоптерът се наклони настрани, а перките му започнаха да секат дърветата. Роторът се разпадна, последван от фюзелажа. Горивото се запали и хеликоптерът избухна в огромно оранжево-бяло кълбо.
Остин продължи напред и излетя като снаряд от тунела. Щом излезе на открито, дръпна елеватора и самолетът се вдигна нагоре. Докато бавно набираше височина, Остин погледна през рамо. От изхода на тунела бълваха дим и пламъци, а над гората грееше зарево.
Той включи интеркома.
— Излязохме!
— Опитвах се да се свържа с теб — отговори Скай. — Какво стана там?
— Нищо, малко мерки за контрол над вредителите.
В далечината се виждаха светлините на шосетата и градовете. Не след дълго под тях се появиха фарове на автомобили. Остин потърси път, който да е едновременно достатъчно осветен, но и пуст, и кацна малко тромаво, но безаварийно. Изведе самолета от шосето и го остави в края на ливадата.