Изминаха малко под един километър с бусчето, преминавайки през още електрифицирани заграждения от бодлива тел, докато стигнаха до голяма сграда с кръгъл покрив, заобиколена от малки постройки с плоски покриви.
— Това е лабораторията, в която ще работим — поясни Маклийн, а после посочи една сграда, отделена от другите. — А това е бърлогата на Стерга. Охраната живее точно до него. Малките къщички са за научния екип. Приличат на бункери, но са доста удобни.
Въоръжените мъже наредиха на всички да слязат и показаха на семейство Траут и Санди две съседни къщички. Маклийн живееше точно до тях. Пол и Гамей влязоха в своята: една стая с желязно легло, малка масичка, стол и баня. Беше спартанско, но чисто. Свалиха дрехите си и си взеха дълъг горещ душ. Пол се избръсна с тъпата еднократна самобръсначка, която му бяха оставили.
На леглото ги чакаха два старателно сгънати зелени гащеризона. Нямаха никакво желание да обличат затворническа униформа, но собствените им дрехи воняха още отпреди посещението в зверилника. Ръкавите и крачолите на Пол му бяха малко къси, но дрехата не беше неудобна. Само папийонката не й подхождаше, но той така или иначе не я сложи. Що се отнася до Гамей, тя би изглеждала добре и в чувал от зебло.
Отидоха да вземат Санди, но я намериха заспала и решиха да не я будят. Маклийн ги посрещна в своята къщичка, която беше същата като останалите, само че с добре зареден бар. Настоя да го наричат Мак и наля три чаши шотландско уиски. Взе бутилката и тримата излязоха навън. Въздухът беше хладен, но не неприятен.
— Мисля, че вътре има бръмбари — обясни той. — Полковник Стрега е изобретателен човек.
— Не съм сигурна, че чувството му за хумор ми допада — отвърна Гамей.
— Други са силните му страни. Международният трибунал с удоволствие би разговарял с него за някои масови гробове в Босна. Как е уискито?
— Чудесно! Какво повече да искаш от един екзотичен курорт?
— Когато се почувствам прекалено потиснат, си представям, че съм на почивка на далечен остров — каза Маклийн.
— В курортите, на които аз съм бил, не поднасят обеда в капани за мишки — отбеляза Пол.
Настъпи неловко мълчание. Гамей първа го наруши.
— Какво или кои са били тези кошмарни създания в клетките?
Маклийн не отговори веднага.
— Това бяха грешки.
— Като колега учен ще ни разберете, ако ви помолим да бъдете по-конкретен — каза Пол.
— Съжалявам, може би трябва да започна отначало.
Маклийн си наля още уиски, отпи голяма глътка и заговори, загледан някъде в далечината.
— Сега ми се струва много отдавна, но всъщност минаха само три години, откак бях нает от малка научноизследователска компания в близост до Париж да работя с ензими — протеините, произвеждани от живите клетки. Интересуваше ни ролята на ензимите в процеса на остаряване. Фирмата имаше ограничени ресурси, затова много се зарадвахме, когато ни погълна голям конгломерат.
— Кой стоеше зад него? — поинтересува се Пол.
— Не знаехме и не ни интересуваше. Дори си нямаше име. Получихме сериозни повишения. Обещаха ни повече финансиране и ресурси. Затова и не възразихме, когато ни наложиха нови условия.
— Какви бяха те?
— Новото ръководство нареди постоянно да бъдем наблюдавани от охрана. В престилки и костюми, но все пак охрана. Движението ни беше ограничено. Живеехме в общежитие близо до лабораторията. Сутрин и вечер ни извозваха служебни автомобили. Семейните имаха право на посещения от време на време, но всички бяхме изрично предупредени за поверителния характер на работата ни. Дори подписахме договори, с които се съгласявахме да спазваме строгите правила. И въпреки това витаехме в облаците: разбирате ли, ние търсехме философския камък.
— Мислех, че сте химик, не алхимик — рече Гамей. — А доколкото си спомням, философски камък наричали веществото, което уж можело да превръща обикновени метали като олово в сребро или злато.
Маклийн кимна.
— Това е широко разпространена заблуда. Много учени обаче смятали, че камъкът е легендарният „еликсир на живота“. Смесено с вино, това вълшебно вещество можело да лекува рани, да връща младостта и да удължава живота. Този камък търсехме ние.
— Иначе казано, безсмъртие — каза Пол. — По-лесно би било да превърнеш олово в злато.
По устните на Маклийн пробяга усмивка.