Пол подсвирна.
— Мислите, че са били убити?
— Знам, че са били убити.
— Полицията заподозря ли нещо? — попита Гамей.
— Да, в част от случаите, но не можаха нищо да докажат. Колегите ми живееха в няколко различни държави. Пък и както ви казах, работата ни беше строго секретна.
— Но вие сте оцелял — отбеляза тя.
— Чист късмет. Бях заминал на археологически разкопки. Това е хобито ми. Когато се прибрах, открих съобщение от бивш колега, който ме предупреждаваше, че животът ми е в опасност. Избягах в Гърция, но те ме проследиха и ме доведоха тук.
— Защо не ви убиха?
Маклийн се засмя невесело.
— Поискаха да ръководя новия научен екип. Явно им беше дошъл акълът в главата. След като избиха първоначалния екип, във формулата започнали да се появяват грешки. Беше неизбежно при толкова комплексно и сложно проучване. Преди малко видяхте грешките им да танцуват в клетките.
— Казвате, че вашият еликсир за младост е създал озъбените зверове?
Маклийн се усмихна.
— Казахме им на тия глупаци, че трябва още работа. Върху хората ензимът има различен ефект. Ние сме сложни същества, точно както отбелязахте и вие. Балансът беше много крехък. При грешка в сместа обектът в някои случаи просто умира. В други получава прогерия. При горките нещастници, които видяхте, веществото ги е върнало назад във времето и е извадило наяве агресивните качества на предците ни от времето на влечугите или маймуните. Но нека външността им не ви заблуждава. Те все още имат човешки интелект, както се убеди Стрега.
— Какво имате предвид?
— Съществата са два вида. Алфите са част от първоначалния експеримент, за който ми казаха, че е започнал преди много години. Ветите били създадени при последната серия от опити. Неотдавна много от тях успели да избягат. Явно са били предвождани от Алфите. Направили си сал и стигнали до друг остров, където избили множество хора. Стрега ги намерил и ги върнал обратно. Подложил някои от Алфите на ужасни мъчения, след което ги убил показно за назидание на останалите.
— Ако създават толкова проблеми, защо ги държите? — поинтересува се Гамей.
— Очевидно шефовете мислят, че имат някаква ценност. Нещо като нас. Инструменти за еднократна употреба. При последния опит обектите били незаконни емигранти от бедни страни, които си мислели, че заминават за Европа или Америка, където ще се радват на работа и по-добър живот.
Пол стисна зъби.
— Това е един от най-чудовищните заговори, за които някога съм чувал. Едно обаче не мога да разбера. Защо отвлякоха нас?
— Ензимите са много краткотрайни. Построиха тази подводница, за да можем да извличаме ензимите веднага щом бъдат събрани микроорганизмите. След стабилизирането им подводницата транспортира готовия продукт за по-нататъшна обработка и изследвания. Бяха известени за вашата експедиция. Сигурно са се страхували да не разкриете проекта им. Съвсем случайно бяхте на косъм от това.
— Не беше никак случайно. Търсехме източника на горгоновата трева — отвърна Гамей.
— Сега е мой ред да се озадача. Какво е „горгонова трева“?
— Мутирала е от обикновено водорасло. Предизвиква поражения по целия свят. Източникът й беше проследен до Изгубения град. Опитвахме се да открием точната причина. Тази част от експедицията не беше разгласена, за да не всяваме паника. Положението е далеч по-тежко, отколкото се съобщава публично.
— В какъв смисъл?
— Ако тази трева продължи да се размножава, океаните ще се превърнат в огромни блатисти килими от растителност. Търговията по море ще стане невъзможна. Пристанищата ще бъдат затворени. Повече видове риба ще измрат, разстройвайки по небивал начин хранителната верига, което без съмнение ще се отрази и на сушата. Климатът, определян от обичайните океански цикли, ще се обърка. Ще падат правителства. Ще настъпят болести и глад. Милиони хора ще загинат.