— Боя се, че са се сблъскали с нещо, за което никой никога не ги е обучавал — на лицето на Мюлер се изписа емоция, която Остин рядко беше виждал у военни — страх.
— Имам чувството, че не ни казвате всичко. Може би, вие капитане, ще ни разкажете повече за самото нападение.
— Направо ще ви го покажа — каза Гутиерес.
Нестабилните образи подскачаха на екрана. Личеше си, че е снимано с ръчна камера в несигурни условия. Камерата гледаше към трима мъже в гръб. Тримата носеха кърпи на главите и автоматични оръжия, преметнати през рамо. Приближаваха в надуваема лодка към ръждив, средно голям товарен кораб. Картината се повдигаше и спускаше с всяка вълна. Чу се глас, надвикващ шума от извънбордовия двигател.
— Доближаваме целта! Внимание, момчета, не сме тръгнали на развлечение! Ще опитаме фалшиво захождане, да видим дали ще предизвикаме стрелба.
Мъжът, който се намираше най-близо до обектива, се обърна и вдигна палец. После картината замръзна.
Мичман Мюлер стана и отиде до плоския екран на стената. Посочи тъмнокожия мъж, ухилен срещу камерата.
— Това е Сал Русо — първокласен войник, съобразителен и твърд като скала. Участвал е в създаването на антитерористичния Шести отряд. Получава куп медали от войната в Персийския залив, преди да напусне тюлените, за да се присъедини към екипа на Бек.
— А гласът, който се чу, трябва да е на самия капитан Бек — предположи Остин, който седеше на един сгъваем стол до Дзавала и Гутиерес.
— Точно така. Бек е имал видеокамера на гърдите си. Използвал я за учебни цели: да показва на хората си къде се справят добре и къде грешат. Камерата още беше у него, когато извадихме тялото му от водата. За щастие, е била водоустойчива. Картината малко подскача, но дава достатъчно добра представа за случилото се.
Мюлер натисна бутона и се върна на стола си. Картината на екрана се раздвижи, мъжът пред обектива се обърна отново с гръб. Бръмченето на двигателя се усили с няколко децибела, носът се повдигна и лодката се насочи право към стълбата, която висеше от дясната страна на носа на кораба. На трийсетина метра от нея лодката зави и бързо се отдалечи.
— Опитът да предизвикаме огън беше неуспешен — каза гласът зад кадър. — Да проверим името на кърмата.
Видя се как лодката заобикаля кораба. Отзад на олющения корпус се четяха думите „Келтска дъга“, а отдолу: „Малта“. Лодката с четиримата мъже се върна покрай кораба и отново доближи стълбата. Когато се изравниха, един от мъжете се хвана за нея и лодката спря на място.
Всички сложиха противогази и двама от тюлените се закатериха по стълбата. Този, който остана долу, отблъсна лодката на няколко метра от кораба и насочи автомата, готов за стрелба, ако някой ги нападне. Двамата обаче се качиха догоре безпрепятствено.
— Гладко влизане без съпротива — отбеляза Бек. — Подкреплението идва.
След като вързаха лодката за стълбата, Бек и Русо също поеха нагоре. Камерата подскачаше, а микрофонът улавяше тежко дишане и пъхтене. Гласът на Бек измърмори:
— Стар съм вече за тия работи. Ама пък е по-интересно, отколкото да седиш на бюро.
Камерата обходи палубата. Тюлените бяха залегнали, а оръжията им бяха в готовност. Върху палубата се стелеха облаци дим. Следвайки предварителния план, Русо взе един от партньорите си и двамата минаха от другата страна на палубата. Бек и другият тюлен тръгнаха по дясната част. Срещнаха се на кърмата.
— Отляво е чисто — каза Русо, примижавайки срещу дима. — Огънят като че ли започва да намалява.
— Да — потвърди Бек, — пушекът се разрежда. Свалете противогазите.
Мъжете се подчиниха и прибраха маските в чантите на коланите си.
— Добре, да проверим мостика и да видим кой праща сигналите за помощ.
Видя се как четиримата претичват в екипи по двама, прикривайки се взаимно. Слязоха по стълбите, оглеждайки се на всяка площадка, и стигнаха до мостика без инциденти.
През отворената врата на кабината се чуваше глас, който не спираше да повтаря: „Мейдей! Мейдей!“
Бързина, изненада и незабележимост: това са най-важните оръжия на тюлените. Промъкването на кораб посред бял ден очевидно елиминираше последните два елемента, затова не губиха време пред кабината. Тримата мъже влязоха вътре, последвани от камерата. Чу се гласът на Бек: „Браво, момчета! Мамка му! Тук няма никого!“.