— Това е някакво подводно средство — потвърди той.
— Я да видя — рече Мюлер. — Проклет да съм! Толкова бях съсредоточен върху всичко над водата, че не съм забелязал какво има под нея. Явно съм решил, че е някаква риба.
— Риба си е — съгласи се Дзавала, — само че с акумулатор и двигател. Предполагам, че е АПС.
— Автономно подводно средство?
Създадени първоначално за търговски и научни цели, АПС бяха последният писък на подводните технологии. За разлика от СДУ, те можеха да работят сами по предварително зададени инструкции.
— Това АПС може да има сонарни и акустични прибори и вероятно може да засече всичко и всеки на и под вода около острова. Може да изпраща и сигнали до монитори на сушата.
— Военноморският флот използва АПС вместо делфини за откриване на мини. Чувал съм, че някои АПС могат да бъдат програмирани за атака — каза Мюлер.
Остин погледна отново снимките и каза:
— Май трябва бързо да вземем решение.
— Вижте, не ви казвам какво да бъде то. И знам, че се тревожите за приятелите си. Но тук няма с какво да помогнете. Капитан Гутиерес ще продължи издирването и ще ви уведоми, ако и когато намери нещо.
— Искате да проверим острова ли?
— Военноморският флот на Съединените щати не може да нахлуе там, но двама добре обучени и решителни мъже могат.
Остин се обърна към Дзавала.
— Какво мислиш, Джо?
— Рисковано е. Докато преследваме призраци с кървясали очи, Пол и Гамей могат да са на милион други места.
Остин знаеше, че партньорът му има право, но инстинктите го тласкаха към острова.
— Помолихме хидроплана да ни изчака — каза той на Мюлер. — Ще се върнем на Азорите и ще хванем самолет. При малко късмет утре може да разгледаме тайнствения остров.
— Надявах се да го кажете — усмихна се Мюлер.
След по-малко от половин час хидропланът се вдигна и набра височина. Направи кръгче над изследователския кораб и крайцера, след което се насочи към Азорските острови, отвеждайки Остин и Дзавала към неизвестността.
17
Дарне живееше в луксозно ремонтирана стара ферма със стени от червени тухли и хоросан и с прекрасен изглед към старинния град Екс-ан-Прованс. Щом слезе на гарата, Скай му се обади и когато таксито спря пред вилата, Дарне я чакаше на вратата. Размениха си обичайните прегръдки и небрежни целувки по двете бузи, след което той я покани на просторна тераса край басейн, ограден от слънчогледи. Настани я до масичка от мрамор и ковано желязо и наля два коктейла от ликьор от касис и бяло вино.
— Нямаш представа колко се радвам да те видя, скъпа!
Чукнаха чаши и отпиха.
— Хубаво е тук, Шарл! — Скай затвори очи, за да се наслади на слънчевите лъчи, които галеха лицето й, и вдиша дълбоко въздуха с аромат на лавандула и повей от далечното Средиземно море.
— Беше доста лаконична, когато се обади. Вярвам, че посещението ви при Фошар е минало добре.
Тя отвори очи.
— Доколкото можеше да се очаква.
— На мистър Остин хареса ли му да кара „Ролс Ройс“?
Скай се поколеба.
— И да, и не.
Дарне повдигна вежди.
— Преди да ти разкажа какво се случи, по-добре налей по още една чаша.
Дарне я послуша и следващите четирийсет и пет минути преминаха в разказ за събитията в замъка фошар — от момента, в който Емил ги посрещна на вратата, до лудешкия полет с откраднатия самолет. С всяка изминала минута лицето на антикваря ставаше все по-мрачно.
— Този Емил и майка му са същински чудовища!
— Много съжаляваме за колата ти, но както сам разбираш, при тези обстоятелства нищо не можехме да направим.
На лицето му се разля широка усмивка.
— Важното е, че вие сте живи и здрави! А за загубата на „Ролс Ройса“ не страдам. В действителност го взех на доста ниска цена — беше си истински „обир“, както би казал твоят приятел от Америка.
— И аз така подозирах.
Дарне замълча за миг.
— Заинтересува ме описанието ти на портрета на Жул Фошар — сигурна ли си, че е бил със същия шлем?
— Напълно! А ти напредна ли с идентифицирането му?
— Доста. — Той пресуши чашата си. — Ако вече се отмори, да идем при Уибл.
— Кой е Уибл?
— Един елзасец, който живее в града. Шлемът е при него.
Дарне се надигна от стола и подаде ръка на Скай. Само след минути бяха в „Ягуара“ на антикваря и се носеха по тесния, виещ се път. Дарне спокойно взимаше завоите с висока скорост, сякаш караше по магистрала.