Подводницата стояла близо до устието на залива. От там до квартирите на екипа водел път, виещ се по скалите около пристанището. След запустялата църква и старите гробища се сливал с друг път, който водел навътре в сушата, преминавал през тесен проход и се спускал във вътрешността на острова, отдавна угаснал вулкан.
За разлика от скалистите брегове, които защитавали острова от морето, вътрешността му била покрита със зелени хълмове и малки горички от ниски борове и дъбове. Пътят свършвал в бившата военноморска база, в която сега се помещаваше лабораторният комплекс под командването на Стрега.
Маклийн прекоси лабораторията и се приближи до Траут.
— Прощавай, че те прекъсвам. Как върви анализът?
Траут почукна с химикала по бележника.
— Стигнал съм до костелив орех, Мак.
Маклийн се наведе над него, все едно обсъждат проблема.
— Идвам от среща със Стрега — каза той тихо. — Очевидно изпитанията на формулата са били успешни.
— Поздравления! Значи вече сме излишни. Защо сме живи още?
— Стрега може да е кретен и убиец, но е педантичен в организацията. Първо ще се погрижи да приключи работата на острова, така че да може да се позабавлява на спокойствие. Предполагам, че утре ще ни заведе на чудесен пикник и ще ни накара да изкопаем собствените си гробове.
— В такъв случай ни остава само тази вечер. — Траут му подаде бележника. — Съвпада ли с твоите наблюдения за топографията на острова?
Маклийн разгледа картата.
— Добър си. Абсолютно точна е. Сега какво следва?
— Както би казал Кърт Остин, МП.
— Моля?!
— „Мисли просто“! Минаваме през прохода, който е единственият възможен път и стигаме до пристанището. Каза, че там има кей.
— Не съм сигурен. Дойдохме по мръкнало.
— Най-вероятно има. Допускаме, че където има кей, има и лодка. Взимаме я назаем. Щом излезем в открито море, ще разберем къде сме.
— А резервен план, ако нещо се обърка?
— Няма резервен план. Ако нещо се обърка, сме мъртви. Но предвид утрешната алтернатива си струва да опитаме.
Маклийн се взря в очите му. Зад академичните черти на Траут се криеше сила и решителност. Устата му се разтегна в мрачна усмивка.
— Простотата ми допада. Изпълнението малко ме притеснява.
Траут го погледна.
— Нямаме избор!
— Съжалявам, че песимизмът ми си личи. Тези хора ме пречупиха. Ще направя всичко, което зависи от мен.
Пол се облегна замислено и погледна към Гамей и Санди, които седяха в другия край на помещението и изследваха микроорганизми от пукнатините. После очите му се плъзнаха към другите учени, потънали в задачите си, блажено неподозиращи за надвисналата заплаха. Маклийн проследи погледа му.
— Ами тези нещастници?
— Възможно ли е Стрега да е вербувал някой от тях да ни следи?
— Разговарял съм с всеки един поотделно. И те се страхуват за живота си, също като нас.
Траут стисна зъби, обмисляйки сложността на бягството и слабите места на плана.
— Ще бъде рисковано дори само за четирима ни. Голяма група ще привлече повече внимание. Единствената ни надежда е да успеем да излезем от лабораторния комплекс накуп. Ако успеем да вземем лодка, тя ще има някакъв навигационен уред и радио. Ще повикаме помощ.
— А ако не успеем?
— Всички потъваме заедно с кораба.
— Много добре. Как предлагаш да се изплъзнем от охраната при електрическата ограда?
— Ще трябва някак да отвлечем вниманието им.
— Няма да е лесно. Хората на Стрега са професионални убийци.
— Може да са заети със спасяването на собствения си живот.
Кръвта се дръпна от лицето на Маклийн, когато Траут му изложи плана си.
— Божичко, човече! Положението може да излезе от контрол.
— Надявам се точно това да се случи. Ако не успеем да си осигурим транспорт, ще трябва да разчитаме на краката си, което означава, че всяка минута ще бъде ценна.
— Не вдигай очи, но един от пазачите ни гледа — каза Маклийн. — Ще размахам ръце, все едно съм ядосан. Не се шашкай.
— Спокойно!
Маклийн посочи спектрометъра и се намръщи. После взе бележника, тресна го на масата, изруга и се отдалечи. Траут се изправи и го изгледа вбесено. Пазачът се разсмя на скандала, извади пакет цигари и излезе навън да пуши.