— На Шамполион му трябваха две години, за да разчете йероглифите. А той имаше на разположение Розетския камък.
— Две години? — Всички в пивницата вдигнаха глави от игрите и чашите с узо, за да погледнат към масата на чужденците в ъгъла. Джексън заговори по-тихо: — Може би не си забелязал какво се случи през последните два дни, но не разполагаме с две години. Може дори да нямаме и две седмици на разположение, ако червените са по петите ни. Налага се да вземем този щит, и то бързо, иначе ще бъдем откъм губещата страна в последната война в историята.
Всички около масата го зяпнаха.
Джексън избърса уста с носната си кърпа, осъзнавайки, че е казал твърде много.
— Да го кажем така: няма да ви се иска да сте наоколо, когато руснаците го пипнат. Сурсел почти ни съобщи къде се намира Белия остров. Според мен трябва да идем там веднага, преди Белциг да се е сетил къде е.
— Но островът е съветска територия — възрази Грант.
— Ето още една причина да се замъкнем там колкото може по-бързо. Ако комунягите разберат, че се намира в задния им двор, ще завлекат щита в Москва, преди да успеем да мигнем.
Рийд поклати глава.
— Дори да отидеш на острова, не можеш просто така да се изкачиш до храма на Ахил и да потропаш на вратата. Без помощта на указанията от плочката няма нищо да намериш. Иманярите от векове копаят в критската Долина на мъртвите, но не са успели да намерят храма с метеорита, докато не се появи Пембертън с парчето от плочка.
— Това не е проблем. Разполагаме с уреди, които могат да открият елемент 61. Ако щитът е на този остров, ще го намерим.
Когато се върна в стаята си, Грант свали ризата и се изми над спукания умивалник в ъгъла. Сякаш целият ден беше полепнал по кожата му: турският тютюн от сребърното цигаре на Сурсел, засъхнала кръв, където го бяха порязали стъклата на оберлихта, сажди от огъня и масло от самолета. Изтърка се колкото можа, избърса внимателно нарязаните си длани и след това се стовари на дюшека.
Леглото беше твърдо и тясно, но след деня, който беше изтърпял, му се стори като райски пух. Полежа известно време бос и гол до кръста, наслаждавайки се на полъха на въздуха върху влажната кожа.
На вратата се почука. Грант се обърна и хвана дръжката на револвера, който лежеше на нощното шкафче.
— Отворено е.
Влезе Марина. Носеше обикновена бяла блуза и черна пола с висока талия, която подчертаваше тънкия й кръст. Косата й падаше свободно на раменете. Тя се спря за миг, когато видя полуголото тяло на Грант, но след това влезе в стаята. Босите й крака стъпваха безшумно по дюшемето. Седна на края на леглото и Грант видя следите на скорошни сълзи по бузите й.
— Не мога да спра да мисля за Алексей — промълви някак извинително. След това вдигна глава и погледна Грант в очите. — Вярно ли е?
— Коя част?
— Всичко.
Грант вдигна ръка и погали косата на момичето, след това я спусна надолу и я задържа на гърба й. С дланта си усещаше топлата кожа под тънката блуза.
— Не ти трябва да знаеш.
— Разкажи.
— Помниш ли засадата в Кастро? Цялата група — Никос, Софокъл, Менелай и всички останали бяха разстреляни от германците. Два дни по-късно главната квартира ме повика. Очевидно Алексей ни беше предал. Наредиха ми да го поканя на среща в една долина в Бялата планина близо до Имброс.
— Отишъл си да го убиеш.
Грант замълча за миг, докато си припомняше вкуса на прах в устата. Тази ужасна последна прегръдка, която и двамата знаеха, че е неискрена. Как запрегна чукчето на уеблито и как се промени лицето на Алексей, когато осъзна случващото се.
— Не можах да го направя. Гледах го, ала виждах теб. Не знаех, че Панос ме е последвал.
Марина вдигна някакво боклуче от чаршафа и започна да го върти в пръстите си.
— Никога не ми каза.
— Беше по-добре да не знаеш. Исках да помниш Алексей като герой. — Грант престана да я милва по косата. — А между другото, нямах и възможност. Русакис едва не уби и мен. Сигурно реши, че съм бил ортак с Алексей. Заплаши, че ако ме види още веднъж на Крит, ще ме убие. А кариерата ми в Дирекцията за специални операции така и така беше приключила: аз не изпълних заповед. Те вече никога нямаше да ми поверят мисия, затова се изпарих.
— Не знаех.
— Алексей беше неудобство за британците. Не искаха да се разчуе, че един от техните най-смели съюзници е бил завербуван от германците. Със смъртта му заметоха случилото се.