— Спокойно — каза Грант и посочи фара. — Нали не искаме да си помислят, че сме нервни.
— Прав си.
Стигнаха гребена на хълма. Фарът се извисяваше над главите им, а останалата част от острова се простираше около тях. Не беше голям: може би километър и половина дълъг и по-малко от деветстотин метра широк. Липсата на дървета го правеше да изглежда още по-малък. Грант не можа никъде да види следи от храм. На запад се издигаха няколко неестествено прави гребени, остри ръбове в зелено покривало от троскот. Иначе единствените постройки бяха фарът и долепената до него едноетажна къща.
— Май изобщо не е имало нужда от модните ти одежди — подхвърли той на Джексън.
Никой не се виждаше около фара. Бяха достатъчно близо, за да чуят бръмченето на двигателя, който все още въртеше фенера, като детска играчка, чиято пружина бавно се развива. Чайки се рееха горе.
Джексън махна с оръжието си към къщата. Дървените капаци, побелели от солените пръски и ветровете, бяха плътно затворени.
— Предполагам, че инженерите са вътре.
Грант и Марина изтичаха до вратата и се притиснаха от двете й страни. Джексън и Мюър заеха позиции срещу тях, за да ги прикриват.
Грант погледна Марина въпросително и безгласно попита:
— Готова ли си?
Тя кимна. Вятърът развяваше лентата, с която беше вързала косата си, а очите й блестяха от вълнение.
Той вдигна три пръста и започна да ги свива: едно, две…
Частица от секундата, преди да избие вратата с ритник, тя се отвори рязко навътре. Нелепа фигура по наполеонки и с вълнена шапка на главата застана на прага, като си търкаше очите.
— Какво става?
Така и не разбра горкият какво му се случи. Високата обувка на Грант го улучи в слабините с цялата сила, предназначена за избиването на вратата. Мъжът се сви надве, изпищя от болка и залитна назад от силата на удара. Грант също изгуби равновесие и полетя след него, двамата се сблъскаха и се стовариха на пода в хаос от преплетени крака и ръце. Той първи скочи на крака и едва не се блъсна в Марина.
— Боже мили!
Грант се огледа. Намираха се в малко помещение с маса в единия край, желязна печка в средата и три двуетажни койки, подредени покрай стените. Четири от леглата бяха заети от млади новобранци, които го гледаха с объркване и ужас.
Грант насочи автомата към тях и заповяда:
— Никой да не мърда.
Мъжът в краката му със стенания се повлече по бетонния под към най-близката празна койка. Грант долови някакво движение зад гърба си и стрелна бърз поглед през рамо. Джексън и Мюър се бяха доближили до вратата и надничаха вътре.
— Тук ли са всички?
— Така изглежда. Аз…
Някакво щракване се чу от другия край на помещението. Грант вдигна очи и за пръв път забеляза, че има врата в далечната стена. Наруга се, изтича до нея, заби три куршума в шперплата, в близост до бравата, и след това я изби с ритник. Там беше банята с метална мивка в единия ъгъл, в другия имаше клекало. През отворения прозорец нахлуваше свеж ветрец. Грант погледна навън точно навреме, за да види една полугола фигура да тича към фара. Опря автомата в рамката на прозореца и стреля, но беглецът вече не се виждаше. Куршумите само откъртиха парчета от варосания бетон в основата на кулата.
— Мамка му.
Грант профуча през спалното покрай Мюър и Джексън. Стигна навреме колкото да види как вратата на фара се затвори с трясък и резето отвътре изщрака. Вдигна автомата, ала го свали почти веднага. Вратата беше класическо произведение на съветското занаятчийство — стоманена плоча, изработена да издържи всички пристъпи на черноморските бури.
Мюър дотича от къщата и застана зад него.
— Мамка му, какво става?
— Един от тях току-що се заключи във фара.
Мюър изруга, после вдигна рамене.
— Предполагам, че не е опасен. Нищо не може да направи.
— Напротив, може — възрази Джексън и посочи гнездото от кабели, увито около върха на фара. — Това е антена.
Грант заобиколи тичешком осмоъгълната кула. Предназначена бе да подпомогне корабоплаването, а не за отбрана. От тази страна в зида имаше забити метални пръчки, които образуваха груба стълба, водеща до галерията, където се намираше самият фар. След като преметна автомата на гърба си, Грант започна да се изкачва. Фарът беше в доста окаяно състояние. По-светли кръпки показваха къде е бил наскоро поправян, а прозорците още бяха облепени с вестници, за да не бъдат нацапани с боя.