— Мястото е тук — обяви Рийд заключението, до което и тримата бяха стигнали. — Стоим точно върху него.
— Не може да има повече от метър земна маса — посочи Марина пътеката, по която се бяха изкачили от кея.
Повърхността й беше от голи камъни със същия цвят като на стръмните скали край морето. Слоят пръст отстрани не беше по-дебел от трийсетина сантиметра.
— Значи няма да копаем много дълбоко.
Взеха инструментите, които бяха докарали със самолета. Марина изтегли черта по земята, която разделяше хребета повече или по-малко на две половини, и тримата започнаха да копаят. При третото забиване правата лопата на Грант попадна на твърда скала. За по-малко от четвърт час бяха разчистили окоп, широк трийсет сантиметра и дълъг около три метра — груб каменен белег в тревата.
— Дори ако основите на храма са някъде тук, не виждам особено голямо пространство за заравяне на съкровище — отбеляза Грант и избърса потта от челото си.
Оловни облаци покриваха небето и ветрецът, който духаше от морето, беше утихнал.
— Трябва да има някаква пещера или тунел в скалите, както на Лемнос. — Марина беше седнала с кръстосани крака на ръба на изкопа и трошеше изкопаната пръст между пръстите си.
— Магическата кутия на Джексън не мисли така.
На десетина метра от тях американецът и Мюър бяха стигнали до края на склона и се бяха изправили на ръба на скалистия бряг, малки силуети на фона на морските вълни.
— Смятате ли, че наистина уредът може да открие този тайнствен елемент? — поиска да чуе тяхното мнение Рийд.
Грант се засмя.
— Със сигурност може да открива разни неща. Виждал съм подобни уреди в Конго. Търсачите на полезни изкопаеми ги използват.
Рийд се заинтересува.
— Могат ли да откриват и злато?
— Хората, които ги използваха, не търсеха злато. — Грант стана и заби правата лопата в пръстта. — Знаеш ли какво се нарича гайгеров брояч?
Рийд поклати глава.
— Той открива радиация. Хората, които ги използваха, търсеха…
— Вижте това!
Марина беше застанала права като свещ. Ръцете й бяха окаляни до лактите, но държеше нещо в ръка. На Грант му заприлича на обикновено плоско камъче. Тя плю върху него и го изтри в крачола на панталоните си, след това го подаде мълчаливо на Рийд.
Той присви очи, изстърга още малко пръст с нокътя си и възкликна:
— Забележително!
Грант го грабна от ръката му. Не беше камък, а парче гледжосана в черно керамика, оформена като плосък диск приблизително с размерите на подложка за бира. Червена змия се виеше по края, а в центъра върху глечта бяха надраскани буквите АХ.
Грант се намръщи.
— Какво е това АХ?
— Ах — поправи го Рийд малко нетърпеливо — е съкращение на Ахил.
Марина взе парчето керамика от Грант.
— Това е оброчна плочка. Древните гърци са ги посвещавали с молитва и оставяли в храма. Нещо като запалването на свещ в черквата. Това означава, че храмът е бил…
Тя прекъсна насред дума, когато осъзна, че Рийд и Грант не я слушат. Те се бяха вторачили в нещо над рамото й, заслушани и двамата в ниското механично бръмчене, което вятърът носеше.
Грант се стрелна към раницата си, извади своя бинокъл и огледа оловното небе.
— Якове, два на брой, идват откъм запад. — Той срита малко земя в изкопа, опитвайки се да прикрие каменния белег. — Бързо в къщата.
— А другите?
Грант погледна надолу към крайбрежните скали, след това отново на запад. Сега дори с просто око самолетите се виждаха ясно, носеха се към острова под ниските облаци.
— Няма време.
Вмъкнаха се в къщата, където цареше бъркотия от отметнати одеяла и зарязани дрехи. Едва бяха успели да влязат, когато изведнъж цялата сграда започна да се тресе: стъклата задрънчаха, а самоварът падна от печката, когато двата самолета с рев прелетяха над острова. Бяха толкова ниско, че беше изненадващо как не закачиха фара.
— Мислех, че инженерът не е имал време да подаде сигнал за тревога — обади се Рийд.
— Очевидно е успял. — Грант погледна през прозореца. — Това са изтребители. Дошли са само да хвърлят едно око.
— Ще видят нашия самолет и какво ще си помислят? — разтревожи се Марина.
— Може би ще успеем да ги успокоим — каза Грант и грабна зелената инженерска униформа, която висеше на закачалката. Бързо свали обувките и панталоните си и започна да я облича. Панталоните едва стигаха до глезените му, а когато се напъха в гимнастьорката, копчетата упорито отказваха да се срещнат с илиците.