— Това ли е планът ти да ги успокоиш? — попита Рийд със съмнение в гласа.
— По-добре това, отколкото нищо. Ако не видят никого, ще разберат, че нещо не е наред. — Грант грабна фуражката, за да довърши своята маскировка и си нахлузи обувките. — Поне можем да опитаме.
Излезе през вратата и се впусна към фара. Отдясно виждаше самолетите, които правеха остър завой, за да се върнат обратно за още едно прелитане. Хукна нагоре по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж, без да обръща внимание на приглушените викове от склада. Мина на бегом покрай помещението с радиостанцията, но спря и се върна, грабна слушалките, които лежаха до безжичната радиостанция. Нахлузи си ги на врата, надявайки се, че пилотите на изтребителите „Як“ ще ги забележат.
Изскочи на балкона замаян от извивките на стълбата. Самолетите се озоваха над него преди още да беше успял да се съвземе. Въздушната струя от двигателите им беше огромна. Балконът под краката му потрепери, фуражката отхвърча от главата му и трябваше да се хване за перилата, за да не бъде повлечен и той. Самолетите отново се наклониха, направиха завой и с рев се понесоха обратно толкова ниско, че можеше да вижда лицата на пилотите под плексигласа, широките отвори на въздушното охлаждане под двигателя и късоцевите оръдия зад витлата. Той помаха, след това си запуши едното ухо, за да имитира счупени слушалки и накрая даде знак с весело вдигнат палец. В същия миг се запита дали руснаците също го използват.
В последния момент двата самолета се разделиха и прелетяха по един от всяка страна на кулата с оглушителен рев на двигателите. Грант се опита да дръпне слушалките на ушите си, но това не помогна. Обърна се и видя как самолетите се отдалечават с рев от острова. Дали се бяха хванали?
Докато слезе от кулата на фара, Мюър и Джексън се бяха върнали от крайбрежните скали. Бяха се прибрали в къщата и от време на време надничаха през прозорците, за да гледат самолетите, които се виеха над главите им като врани.
— Не видяха ли достатъчно? — подразни се Джексън. — За какво се въртят още тук?
Грант закопча своите панталони и си сложи колана с револвера.
— Дошли са на разузнаване и не им е харесало онова, което са видели. Моето предположение е, че им е наредено да ни държат под око, докато екипът им пристигне тук с лодка.
— Мамка му! — изруга Джексън и срита падналия на пода самовар. — Не можем ли да се отървем от тях, като се престорим, че радиостанцията е развалена, или нещо подобно?
— Вече опитах този номер. Във всеки случай подобно извинение не може да трае дълго. Нали не си забравил, че тук има екип от радиоинженери.
— Можем да изчакаме, докато се стъмни.
Мюър погледна часовника си.
— Дотогава има часове, а за това време ще са докарали половината Червена армия тук. Не можем и да излетим с хидроплана, докато се въртят наоколо, защото веднага ще ни свалят.
— На всичко отгоре все още не сме намерили онова, за което дойдохме — отбеляза Джексън. — Мамка му на бисматрона, нищо не регистрира! По-умрял е от дядо ми Джексън.
— Сигурен ли си, че работи? — попита Мюър.
— Малко трудно е да се каже, когато тук няма нищо за намиране.
Грант свали часовника си и го разклати над машината. Стрелката се стрелна по циферблата, а от високоговорителя се понесе поредица пукания, сякаш някой шумно пие сок със сламка.
— Работи. — Сложи си отново часовника. — Циферблатът е с цифри от радий. Затова светят през нощта.
Мюър сви устни в подозрително изражение.
— Много хитро. Разполагаш ли с някой салонен номер, който да ни измъкне от шибания остров?
— Никъде няма да ходим без щита. Трябва… — Гласът му беше заглушен за пореден път от рева на двигателите над главите им. — Трябва да има някакъв начин да го намерим.
Рийд, който стоеше на прага, се изкашля да прочисти гърлото си и обяви:
— Всъщност аз зная къде е храмът.
27.
Джексън гледаше в краката си, сякаш очакваше през бетона да израсне коринтска колона.
— Професоре, как успя да разбереш това?
— Елате да погледнете. Побързайте.
Те се струпаха на прага, поглеждайки тревожно към небето. Орбитата на яковете ги беше извела обратно на запад и за миг бяха извън тяхното полезрение. Рийд посочи към фара и кръпката на стената, където бетонната замазка беше откъртена. Това беше негово дело, осъзна Грант, от куршумите, които беше изстрелял по руснака, избягал през прозореца на банята. Те бяха оголили оригиналната стена отдолу, иззидана от квадратни блокове, съединени с мазилка.