— Погледнете блока, какво виждате?
Грант отново прибягна до своя бинокъл. Размазана картина изпълни визьорите, докато си играеше с копчето за регулиране на фокуса. От хаоса се показаха меки линии, ставаха по-ясни и се превръщаха в кръг, а в центъра му тънки черти образуваха нежните вени на розетка.
— Това не е резултат на руските занаятчийски умения — обясни Рийд. — Погледнете там.
Грант проследи погледа му до подножието на фара. Сега, когато се вгледа внимателно, видя, че циментовата замазка не стига съвсем до долу. Той се приведе, излезе от къщата и клекна до стената. Изскуба тревата, която растеше наоколо, и откри грубо обработени варовикови блокове, огромни късове, съединени без капка цимент.
Рийд дойде при него.
— Ето ви храма. Руснаците сигурно са разкопали руините и са използвали материала, за да построят фара.
Грант се озърна назад. Останалите гледаха от прага на къщата със спалното, докато самолетите отново правеха своята обиколка.
— По-добре да се връщаме в къщата.
Джексън прие новината лошо.
— Кога е построен фарът?
— По някое време през деветнайсети век. Споменава се в наръчника за лоцмани на адмиралтейството през 1894 г.
— Хората, които са го построили… Смяташ ли, че…
Рийд поклати глава.
— Съмнявам се, никой не би могъл да го опази в тайна. Не и на тази скала. Това щеше да се превърне в най-сензационното откритие на епохата.
— Значи не е тук. Мамка му. — Мюър изрита една от двуетажните койки от разочарование, а след това запали цигара. Никотинът изглежда го успокояваше малко.
— Може и да е тука — предпазливо възрази Рийд. — Под храма може да е имало тунели, както в Лемнос. Може би този уред не може да го открие там.
— Това лайно беше създадено да открива… разни неща… дълбоко под земята. Не мисля, че група тикви от каменната епоха са могли да изкопаят толкова дълбока дупка, че да му попречат.
— Всъщност става дума за бронзовата епоха — измърмори Рийд.
— Както и да е — обади се Марина, — руснаците трябва да са разкопали по-голямата част от мястото, когато са правели основите на фара. Ако е имало пещера, щели са да намерят и нея.
— Прекрасно. Щита го няма тука, а ние сме на този шибан остров. Какво ще правим сега?
— Най-доброто е да проучим отново плочката на Сурсел. Рисунките на гърба й може би съдържат някакви указания. — Рийд потупа джоба си, където беше прибрал плочката на сигурно място в кутия от пури. — На Крит този подход свърши работа.
Джексън се беше вторачил изумено в него.
— Професоре, всъщност аз си мислех за някакви по-спешни неща. Например как, по дяволите, ще се измъкнем от острова, щом изтребители летят над нас и вероятно целият Черноморски флот се носи под пълна пара насам?
— Ще почакаме — обади се Грант. — На изтребителите рано или късно ще им свърши горивото. Когато си тръгнат, и ние тръгваме. Струва ми се, че вече са на път за вкъщи. — Той надникна през вратата. Трябваха му няколко секунди, за да открие изтребителите в небето. Бяха по-високо, отколкото очакваше, и продължаваха бързо да се изкачват.
— Изглежда си прав — кимна Джексън. — Май се отказват.
— Може би — промърмори Грант. В маневрите на самолетите на голяма височина имаше нещо познато и заплашително. — Приберете се във фара — изкрещя Грант. — Бързо!
Самолетите се завъртяха и започнаха да се връщат, забили носове към острова. Другите последваха Грант към фара, за да потърсят убежище зад дебелите му стени. Руските пилоти сигурно ги бяха видели, но не проявиха интерес към тях. Оръдията им откриха огън. Линиите трасиращи снаряди се забиваха в коравата земя подобно на фосфорни топчета на неколкостотин метра от постройката. От вратата на фара Грант не можеше да види къде попадат, но знаеше какво са улучили. Представи си как снарядите очертават дълги линии от бяла пяна във вълните, приближават се към бетонния кей и…
Въздухът потрепери от взрива. От североизточна посока изпод крайбрежните скали изригнаха пламъци и черен пушек, който се изви нагоре във формата на гъба, полюля се малко на въздушните течения, а след това се разпростря като балдахин. Поредица по-слаби взривове последва първия като серия празнични фойерверки. Пилотите изтеглиха самолетите от пикирането и завиха рязко, за да избегнат пушека. Грант видя как единият от тях поклати крилата си в ироничен поздрав, после машините набраха височина и изчезнаха в западна посока.