— Тихо — строго му се скара Грант. — Почти стигнахме.
— Те също — отговори друг глас, вероятно на Мюър.
От мястото си на хълма чуваха боботенето на двигателите, което се приближаваше към кея.
— Мюър, ти ще отведеш останалите в края на полуострова.
Преди обяд Грант беше разузнал мястото. В североизточния край на острова ръкав земя се простираше като привикващ пръст в морето.
— Изчакайте там.
Мракът бързо ги погълна. Щом групата изчезна, Грант и Марина поеха нагоре по склона. Той внимателно избираше пътя, опитваше се да намери пътечка между гнездата, които ги заобикаляха като минно поле. Няколко пъти излитащи чайки, чийто сън бяха прекъснали, едва не го блъснаха в лицето. Можеше само да се надява, че двигателите на катера ще заглушат тези шумове.
Стигнаха до края на скалистия бряг и от високото надникнаха в малкото пристанище. В сивия сумрак Грант видя, че патрулният катер почти е стигнал брега. Бяла пяна се издигаше зад кърмата му, където витлата удържаха плавателния съд срещу прилива. На предната палуба картечницата се въртеше насам-натам. На бетонния кей малка група мъже беше заела стрелкови позиции, а карабините им сочеха към върха на скалистия бряг.
— Мамка му — изруга Грант и се дръпна назад. Беше закъснял. Ако откриеше сега стрелба, щеше да се превърне в мишена. Помисли дали да не опита с граната, но експлозията можеше да причини повреди на катера, а точно това не искаше.
Имаме достатъчно време, каза си той. Зачака сърцето му да започне да бие в нормален ритъм, техника, която му помагаше много. След това се изви назад към Марина.
— Трябва да ги пуснем да се изкачат. Предполагам, че първо ще се запътят към фара.
— На пътеката ли ще ги ударим?
— Не, остави ги да вървят. Ще почакаме, докато теренът стане чист, и ще видим дали не можем да слезем долу.
Двамата се оттеглиха назад, и то точно навреме. Чуха тежки ботуши да трополят по стъпалата и скоро след това една фигура се появи на горния край на каменния бряг. Силуетът сякаш изплуваше от мрака и избледняваше с всяко завъртане на лъча светлина от фара. Скоро към първата се присъедини втора фигура, последва я трета. След това се появиха останалите. С резки движения, които разкриваха колко са напрегнати, те се разпръснаха пред площадката на стълбите и направиха рядък кордон около района на пристанището. Тогава спряха.
— Какво правят тия?
Изстрел разкъса нощта, последван от откоси от цялата редица руснаци. Марина в същия миг вдигна оръжието си, но Грант сложи ръка на рамото й я притисна към земята.
— Просто стрелят по чайките. Или се опитват да ни изплашат, за да отвърнем на огъня.
Стрелбата постепенно утихна, заменена от хор възбудени викове. Грант не можеше да различи думите и вероятно нямаше да ги разбере така или иначе, но тонът, с който бяха изречени, издаваше облекчение, което беше хубаво.
Неочакваните проблясъци от цевите на карабините бяха съсипали нощното зрение на Грант. Докато чакаше очите му да свикнат отново с мрака, той се долепи до земята и се вслуша. Руските войници още не помръдваха, сякаш чакаха нещо. Тогава го чу. Ниско боботене от запад, което се усилваше непрекъснато.
Грант внимателно вдигна глава и погледна. Светлината на фара още премигваше по небето, равномерен пулс, който просветваше под облаците като далечна светкавица или артилерийска стрелба. Той зачака, наблюдавайки. Боботенето се усили. И тогава изведнъж го видя, очертан в небето. Хидроплан с мека сребриста обвивка и странна форма подобна на извит банан. Машината мина под светлинния лъч и изчезна отново. Няколко секунди по-късно Грант го чу да се приводнява.
Ухили се и се наведе над ръба на скалистия бряг.
— Това е нашият билет за напускане на острова.
Лейтенант Максим Сергеевич Соловьов от съветската морска пехота наблюдаваше как гумената лодка се плъзга към кея. Греблата с плясък се потапяха във водата, а в задната част виждаше една висока фигура, седнала сковано, до нея бе свита друга по-ниска и яка. Той погледна нервно към заобикалящите ги крайбрежни скали, за да се увери, че неговите хора продължават да ги подсигуряват. Указанията от Одеса бяха мъгляви, но заплахата в случай на провал недвусмислена.