Лодката се удари леко в кея близо до полюшващите се във водата останки от американския хидроплан. Високият пътник се изкатери на кея. Соловьов се изпъна, чукна токове и поздрави енергично:
— Другарю полковник!
Мъжът отговори с рязко движение, докосвайки леко фуражката си. Соловьов се опита да го разгледа в мрака. Лицето беше мършаво и пълно със следи от насилие: бял белег се спускаше от ухото до челюстта, а дясното му око беше закрито от триъгълно парче плат. Това не правеше нещата твърде различни, помисли си Соловьов. Останалото невредимо око беше потънало дълбоко в орбитата с надвиснала вежда, така че беше също толкова черно и непроницаемо като другото.
Соловьов си пое дъх и докладва отсечено:
— Другарю полковник, позволете да доложа, че превзехме пристанището без произшествия. Хората ми контролират брега и са готови да настъпят срещу кулата на фара. Ако нашите врагове са още тук, смятам, че са се барикадирали там вътре.
Полковникът изръмжа. Неговият спътник вече беше слязъл от лодката. Над рамото на полковника Соловьов видя тежко едро лице с изпъкнала челюст и руси косици. Мъжът не носеше униформа, но както Соловьов знаеше от опит, това бяха хората, от които най-много трябваше да се страхуваш в сталинска Русия.
— Не ги подценявай — дори в тази топла нощ в гласа на полковника имаше нещо смразяващо и грубо, — много от нашите хора вече платиха за това, че допуснаха подобна грешка.
— Освен това притежават нещо много ценно за нас — заговори за пръв път другият мъж. Руският му език беше беден, а акцентът груб. Соловьов се запита откъде ли може да е? Може би е поляк? — Важно е да бъдат заловени живи.
На лейтенанта му се сви сърцето и погледна към полковника за потвърждение, но не получи такова, само едно грубо присвиване на устата и рязко указание:
— Бъдете внимателни. Другарят Сталин ще се разочарова много, ако се провалите.
Като потвърждение на най-големите му страхове в този миг вдясно от него откъм високо издигащия се скалист бряг се понесе автоматична стрелба. Отблясъците от дулата сочеха средата на разстоянието до кулата на фара. Соловьов се хвърли по корем на кея, макар стрелбата да беше безразборна, а куршумите не прелитаха край него. Полковникът дори не помръдна, а само със здравото си око огледа наоколо, за да види откъде идва стрелбата. Опозорен, лейтенантът скочи на крака и за негов ужас се оказа, че освен всичко друго, униформата му е омазана с птичи лайна. Горе още изстрели се понесоха над острова, когато хората му отговориха на огъня. Може би бяха улучили стрелеца, открил огън от кулата на фара, защото стрелбата спря така рязко, както беше започнала.
Полковникът се обърна към него. Обещанието за безкрайни сибирски зими сякаш беше изписано на грубото му лице.
— Изпрати патрулния катер да заобиколи от запад, за да прикрива настъплението ви. След това събери хората си и превземете този шибан фар.
На двайсетина метра оттам, свит в подножието на извисяващите се крайбрежни скали, Грант наблюдаваше как безпомощният офицер галопира нагоре по стълбите. Патрулният катер обърна и се отдалечи от кея, а белите пенести вълни в неговия килватер заляха глезените на Грант, но той не обърна внимание. Застаналият на кея полковник изгледа фара така, сякаш нещо го озадачаваше, след това последва лейтенанта, а другарят му също закрачи след него. Грант се опита да си представи неговото изражение, когато влезе в кулата на фара.
Все пак по-голямото му желание беше да е на безопасно разстояние от острова, когато това се случи. Пристанището беше вече безлюдно, като се изключи един часови на кея. Малко по-навътре във водата се полюшваше руският хидроплан. Той имаше твърде своеобразна форма, затова не се бяха опитали да го вържат за някой от кнехтовете на кея, а го бяха оставили на котва малко по-нататък в залива.
Грант измъкна закрепения на глезена си нож и го пъхна между зъбите си. След това предпазливо закрачи към кея.
Соловьов надникна иззад стената на къщата до кулата на фара. Хората му я бяха завзели и не откриха никого вътре. Значи оставаше да бъдат във фара. От него вече не се стреляше — вероятно хората му бяха убили стрелеца въпреки заповедите на полковника. При тази мисъл мравки полазиха гърба му. Трябваше да има и други. Съобщението по радиостанцията гласеше, че на острова има четирима врагове. Може би полковникът щеше да си затвори очите за един повече или по-малко.