Той махна на сержанта да се приближи.
— У теб ли е динамитът? — Мъжът кимна. — Тогава отвори тази врата.
Грант се придвижваше безшумно във водата, като внимаваше много да избягва острите като бръснач парчета от взривения самолет на Джексън. Все още чуваше пукота на стрелбата от платото, виждаше искрите, които отскачащите от кулата куршуми секваха. Руснаците продължаваха да стрелят по въображаеми противници, но толкова по-добре. Гърмежите отвличаха вниманието на постовия на кея. Той се беше обърнал, за да наблюдава фара, затова не видя Грант, който излезе от водата зад гърба му. Грант се хвана за една от халките за приставане, извади ножа от устата си и го заби дълбоко в петата на войника. Мъжът изпищя и се обърна, за да види кой го напада. При завъртането изгуби равновесие и Грант го хвана за колана и го повали във водата. Няколко секунди мъжът се бореше, крещеше и риташе във водата, преди Грант да успее да му пререже гърлото.
Стрелбата беше утихнала за миг, но нямаше признаци, че някой е чул виковете. Грант махна на Марина да слезе при него. След това се обърна и заплува към хидроплана. Беше необикновен самолет, такъв никога не беше виждал: дълъг нос стърчеше пред пилотската кабина, единственият двигател беше разположен по средата, точно над кабината, и хвърляше сянка върху предното стъкло като някакво огромно какаду.
— Дано да лети — промърмори той под нос.
Набра се върху понтона и се промъкна по него до кила, където се намираше вратата.
Пушек се виеше над купчината метални отломки от входната врата на фаровата кула. Ушите на Соловьов още звъняха от експлозията. Той зачака. Усещаше болезнено присъствието на полковника и неговия другар, застанали на няколко крачки зад гърба му. От време на време от вътрешността на фара се чуваха изстрели, приглушени от дебелите стени, и той се надяваше, че неговият сержант, шибаният му кулак, има достатъчно мозък, за да запомни и изпълни точно заповедите му. Дали се бяха предали?
Най-сетне сержантът се появи на прага. Лицето му беше зацапано и мрачно.
— Другарю лейтенант, елате да видите.
Соловьов го последва през изкривените остатъци от металната врата. Свали фуражка и я размаха пред лицето си в опит да разсее пушека, който изпълваше кулата, и пое нагоре по спираловидните стъпала към първия етаж. През отворената врата видя десетина мъже, наклякали в малко помещение. Повечето от тях бяха по бельо.
— Това ли са британците?
Сержантът поклати глава.
— Не, това са нашите хора. Намерихме ги затворени в склада. Извадиха късмет, че не използвахме гранати.
— Тогава къде са британците? И кой е стрелял по нас оттук?
Сержантът не отговори, само посочи с палец към следващата спираловидна стълба, която водеше към горния етаж. Докато Соловьов се качваше, долови някакво тракане, което кънтеше из стълбищната шахта, сякаш някой риташе празна консерва по паважа.
Когато излезе на площадката на следващия етаж, се вторачи ужасен.
Грант насочи самолета покрай носа, борейки се с щурвала срещу бързото течение покрай заострения край на острова. Дори при ниска скорост цялата кабина се тресеше от вибрациите на двигателя, монтиран точно над главата му.
Марина стоеше в рамката на отворената врата в задната част и оглеждаше тъмния бряг.
— Ето там!
Грант също ги видя, скупчени един до друг на малкия скалист каменен пръст, протегнат във водата. Видя само двама от тях, но сега нямаше време да се оглежда. Висока вълна плисна върху корпуса и водата нахлу в кабината. Съсредоточи цялото си внимание да задържи самолета в права посока.
— Не мога да се доближа повече — изкрещя той с все сили, за да надвика рева на двигателя. — Ще трябва да изплуват последните метри.
В сумрака видя двама мъже да се суетят в края на скалите. Единият се поколеба, но другият го бутна и той падна с размахани крайници във водата. Вторият го последва по-умело. Сигурно първият беше Рийд. Вторият приличаше на Джексън. Ако беше така, къде, по дяволите, беше Мюър?
Самолетът се залюшка, когато двамата мъже се хванаха за единия понтон и се изкатериха върху него. Марина ги издърпа вътре треперещи и подгизнали.
Грант погледна през рамо.
— Къде е Мюър?
Джексън се надигна от пода без чужда помощ. Вода се стичаше от дрехите му.
— Не те ли намери?
— Нали беше с вас?