— Каза, че е видял още един патрулен катер да идва от другата страна на острова. Възнамеряваше да те намери, за да те предупреди.
— Е, не го направи. — Грант погледна през предното стъкло на пилотската кабина. На гребена на хълма видя светли точки, които махаха в мрака. — Да отида ли да го потърся?
— Няма време. — Светлините на хълма сякаш се приближаваха. — Той щеше да постъпи по същия начин, ако ние бяхме някъде там.
Без повече спорове Грант бутна напред дросела и насочи самолета към открито море.
Метален метрономен ритъм изпълваше помещението, сякаш отмерваше последните секунди от кариерата на Соловьов. Бе застанал точно под фенера на фара. През отворения капак виждаше как светлината се отразява в заобикалящите го стъклени лещи. В средата на помещението ос на ниски обороти се спускаше от тавана и изчезваше в пода, без съмнение чак до машинното отделение. По средата й беше здраво навито достатъчно дълго въже, в чийто край бе завързан автомат. Въртящата се ос го влачеше и той описваше бавно кръгове. Спусъкът още беше натиснат и оръжието тиктакаше като часовник, защото ударникът продължаваше да се блъска в празния патронник.
Сержантът извади ножа си и сряза въжето. За радост на Соловьов цъкането престана.
— Плъзгащ се възел. Сигурно са закрепили автомата за рамката на прозореца. Когато въжето се навило, възелът се е стегнал около спусъка, дръпнал го е и оръжието е започнало да стреля срещу нас.
Майорът се запрепъва към отворения прозорец и жадно загълта нощния въздух. От мястото си виждаше полковника и неговия другар, обърнали взор нагоре. Лицата им бяха в сянка, но нямаше нужда да си напряга въображението, за да си представи как ще изглеждат, когато им съобщи ужасната вест. Може би щеше да успее да спаси положението. Британците трябва още да са някъде на острова.
Над него фенерът продължаваше да се върти с потракване, откривайки и скривайки света на сменящи се фази като тези на луната. Лейтенантът се загледа навън в откритото море, търсейки утеха в спокойните води. Ала за негово дълбоко и смазващо отчаяние видя как хидропланът на полковника се плъзга по водата. Не в пристанището, където би трябвало да бъде, а в открито море, откъм далечния североизточен край на острова. Краката на Соловьов се подкосиха и той се подпря на перваза на прозореца. Второ завъртане на фара му показа как машината се издига във въздуха, а от понтоните се стича вода. При третото завъртане хидропланът се беше наклонил и завиваше на запад, а при четвъртото вече не се виждаше.
Съветският самолет се издигна над облаците. Грант се облегна назад пред непознатото арматурно табло. Джексън се приближи и го потупа по рамото. Когато двигателят работеше, шумът беше направо оглушителен.
— Къде отиваме? — изкрещя Джексън в ухото му.
Грант вдигна рамене и почука по индикатора за наличното гориво.
— Нямаме достатъчно, за да стигнем до Атина.
— Тогава до Истанбул. Това е най-близкото безопасно пристанище.
— А после? — Грант хвърли поглед на компаса и бутна щурвала, за да промени курса.
— Ще разберем какво се е случило с щита. И се надявам комунягите, мамицата им, да не пипнат Мюър.
28.
Истанбул
Следващата сутрин
Грант беше събуден от ужасен писък. Седна в леглото и вече беше свалил предпазителя на уеблито, когато осъзна, че това е протяжният зов на мюезина, сънлив и тайнствен, нахлуващ през тънките пердетата от газ. Призивът кънтеше из целия град, носейки се от всички минарета като птича песен.
Свита до него, Марина спеше, преметнала ръка през гръдния му кош и притисната в тялото му. Беше гола, а чорлавата й коса бе пръсната по възглавницата. Очите й бяха затворени, а отвитите й крака — сплетени с неговите. Грант помилва рамото й, тя се събуди и се заигра с космите по гърдите му. Останаха да лежат още няколко минути, попивайки звуците и екзотичните миризми на подправки и прахоляк, които нахлуваха през отворения прозорец.
Ръката на Марина се премести надолу. Пръстите й се плъзнаха по стегнатите мускули на корема, а след това и по-нататък. Грант се напрегна. Нежно я претърколи по гръб и се надвеси над нея. Повдигна се на ръце, за да може да гледа лицето й, сънливите й очи, които бавно се отваряха, пълни с удоволствие. Целуна я.
По времето, когато Грант излезе от банята, Марина вече беше облечена.
— Отивам в библиотеката. Сурсел спомена нещо, което искам да проуча. Мисля, че тук имат „Суда“.