Сърцето на Грант заби ускорено, но той не каза нищо.
— Ще ти я върна в замяна на плочката.
В другия край на плота Джексън закри микрофона с ръка и каза безгласно:
— Печели време.
— Твоят приятел Белциг открадна плочката.
— Има второ парче. — В гласа на руснака се промъкна опасна острота. — По-важното парче. Ти го открадна от къщата на французина.
— Оставихме го в Гърция.
— Заради твоята приятелка се надявам да не е така.
— Така или иначе няма да ви е от полза, защото не можете да прочетете написаното.
— Ще проверим това сами, когато ни я дадеш.
— Не мога.
В гласа на Курхозов отново звънна острота.
— Ще го направиш. Ще се срещнем на ферибота Юскюдар утре по това време. Носи плочката.
Линията прекъсна.
— Сега приемаш ли, че Марина не работи за тях?
Джексън сякаш се готвеше да каже нещо, но като видя опасния поглед на Грант, реши да премълчи. Вместо това се обърна към Рийд.
— Как се справяш с превода?
Професорът доби печален вид.
— Тази сутрин смятах, че съм се справил. Но днес следобед установих, че е все едно да вадиш думи от цилиндър на фокусник.
— Можем ли по някакъв начин да ти помогнем? — попита Грант.
— Как например? — подхвърли саркастично Джексън и дръпна от цигарата си. — Ако той не може да я разчете, ти още по-малко би могъл. За мен и бездруго всичко това е шибан гръцки.
Беше стара шега, но оказа неочаквано наелектризиращо въздействие върху Рийд. Той се изпъна като бастун, вторачи се в Джексън, след това скочи на крака.
— Извинете — измърмори и хукна към вратата.
— Мамка му, какво…
Джексън и Грант го последваха в съседната стая. Намериха го клекнал до леглото да рови в разхвърляните наоколо листове.
— Какво има?
Той се обърна към тях. Светлосините му очи бяха широко разтворени, но сякаш не ги виждаше.
— Мисля, че го разчетох!
29.
Този нощ никой не мигна. Грант и Джексън на смени пазеха в коридора, бореха се срещу настъплението на съня с безброй цигари и чаши кафе. Рийд не се нуждаеше от стимуланти. На всеки час чукаха на вратата му, за да питат дали има нужда от нещо. Така наведен над писалището, в кръг от светлина, навлякъл халат върху всекидневното си облекло, той драскаше яростно и се стори на Грант като герой от легенда, който работи цяла нощ, за да открие философския камък. Може би Румпелщилцхен, който иска да извлече злато от хартия и лепило.
Дори когато не беше на пост, Грант не можеше да спи. Лежеше на своето легло и потреперваше от съчетанието между кофеин, никотин и изтощение. Опитваше се да не мисли за Марина. Когато това не му се удаваше, се мъчеше да изпълзи от своите страхове, да си спомня по-щастливи мигове. Това също не се получаваше. В три сутринта след второто дежурство той се качи на покрива и застана на терасата, попивайки нощта наоколо. Хотелът се намираше в района „Султан Ахмед“, сърцето на древния град. Вдясно се виждаше върхът на обелиска в древния хиподрум. Малко по-нататък се очертаваха кубетата на Синята джамия, извисяващи се едно над друго, и върховете на прикачените към „Света София“ минарета. Може би за първи път в живота си усети красотата на историята.
Когато се върна долу, коридорът беше празен, а вратата на Рийд беше отворена. Грант се затича, но намали, когато от помещението чу познати гласове. Рийд още седеше отпуснат на стола, а Джексън надничаше през рамото му към нещо на писалището.
Американецът вдигна очи.
— Дешифрира я — съобщи той.
Дори без да се смята умората, Рийд изглеждаше потресен като човек, надникнал зад завесата на свят храм, без да може да осъзнае на какво е станал свидетел.
— Шегата на Джексън излезе повече от буквална истина. Езикът в основата на линейната писменост Б е гръцки. Много примитивна архаична форма, но лесно се разпознава като гръцки.
— Та нали сам каза, че още преди години е имало предположение, че е гръцки.
— Така е, но беше само предположение. Предположение за ключ, ала още не бяхме открили ключалката за него. Все едно да разглеждаш прехванато съобщение, кодирано с „Енигма“, без да знаеш откъде е дошло, и да кажеш, че е на немски. Чудесно предположение, но е без значение, докато не си направил дисекция на кода, не си изучил неговата граматика и синтаксис и как той представя езика. Трябва да го построиш от долу нагоре и едва тогава от сравненията с други езици може да има някаква полза. В конкретния случай ние извадихме незаслужен късмет. Можеше да бъде напълно нов език или някой с много далечно родство с познатите ни езици. За щастие се оказа един от най-проучваните езици на планетата.