Те стигнаха до подножието на крайбрежните скали и намалиха оборотите на двигателя, оглеждайки брега за място, където да слязат. Морски птици кръжаха над главите им, излитаха от скалите и с натрапчиви писъци се гмурваха във водата. Грант видя една да излита с извиваща се в клюна й риба. Вода течеше от нея, докато размахваше криле, за да набере височина. Спомни си историята, която им разказа Сурсел за птиците, които почиствали храма с пръските от крилете си, и потрепери.
Три часа по-рано, още преди да се беше съмнало, се бяха събрали на кея пред склад без отличителни знаци на азиатския бряг на Босфора. Валеше лек дъждец и покриваше ръждясалия метал и напукания бетон със свежи отблясъци в оранжево от натриевите крушки на осветителните стълбове. С боботенето на корабни двигатели като фон и с въздух, натежал от въглищния пушек и миризмата на дизел, обстановката беше напълно подходяща за начало на пътешествие към подземното царство. Точно преди да тръгнат, пред подвижния мост спря камион. Трима мъже в камуфлажни униформи скочиха от каросерията. Двама от тях бързо пренесоха няколко раници в съветския хидроплан, а третият дойде да ги поздрави.
— Лейтенант Ковалски от морската пехота на САЩ — представи се и тъкмо понечи да отдаде чест, когато си спомни получените заповеди, и протегна ръка за тромаво ръкостискане.
— Казвам се Джексън, а това е Грант.
Лейтенантът стисна ръката на Грант и кимна на Рийд.
— Всъщност, кой е този?
— Взех ги назаем от посолството — обясни Джексън. — Само тях можаха да ми осигурят по това време на деня. Не ми се вярва Курхозов да прекрати търсенето само защото очаква да получи плочката. Ако се появи отново на пътя ни, искам да разполагаме с повече сили.
Грант огледа пустия кей и се запита какво ли се крие в сенките зад оградната мрежа.
— За наш късмет той не знае къде да отиде.
— Марина му е в ръцете, а тя вече е наясно с гледната точка на Филострат.
— Тя няма да каже нищо.
Джексън явно се готвеше да направи някаква гадна забележка, но накрая реши да я преглътне.
— Да се надяваме, че си прав.
— Ето там!
Към края на носа високите крайбрежни скали се разделяха. Грант се оглеждаше за върби и тополи, но откри само поле от тръстики, които нежно се полюшваха зад бряг от ситни камъчета. Малкият залив навлизаше навътре в единия край на сушата, но беше отворен в другия край, където плитък канал се вливаше в морето. Насочиха самолета към него. Белите крайбрежни скали се извисяваха над тях, ехото от ударите на витлото отскачаше от високите канари наоколо и се забиваше в главите им. Каналът беше толкова тесен, та Грант се страхуваше да не отчупят крило в скалите или да не бъдат запратени в тях от някоя по-голяма вълна.
Хидропланът влезе в заливчето и спря в спокойната вода. Те скочиха във водата, като се препъваха и трудно пазеха равновесие, защото камъните се плъзгаха под краката им. Хората на Ковалски завързаха хидроплана и разтовариха оборудването. Докато го правеха, Грант се изкачи по ситните камъчета на брега и отиде до края на плажа. Отвъд се виждаше тясна клисура, пълна с дървета и храсталаци. Сред нея лъкатушеше малка рекичка и се вливаше в залива.
Рийд се присъедини към него. Дори на бреговата ивица на Съветския съюз той беше спретнато облечен: сако, жилетка и панталони. Единствената отстъпка на практичността бяха високите обувки. Черни армейски ботинки, които стърчаха неуместно изпод маншетите на панталоните от туид.
— Винаги се е смятало, че храмовете на героите благоприятстват растежа на сочна растителност около тях. Присъствието на героя повишавало плодовитостта.
— Този признак няма да ни улесни в търсенето.
Рийд не отговори. Беше се вторачил в пустия залив: погребалните високи крайбрежни скали, черното небе, пронизителните писъци на птиците и камъчетата, които потракваха като кости.
— Това описание ме кара да мисля, че този път сме попаднали на точното място — промърмори Рийд.
Чу се хрущене на стъпки по брега.
Грант се обърна и видя Джексън.
— Професоре, а сега накъде?
Рийд вдигна рамене.