— И сега какво ще правим?
— „Най-сетне стигнеш ли близо, герое, задето те пращам, ров изкопай на квадрат приблизително лакът на лакът.“
— Ей, Шекспир, какво означава това? — изръмжа Ковалски.
Рийд се вторачи в него с любезната празна усмивка, която пазеше за най-непоправимите и невъзприемчиви студенти.
— Означава, че трябва да изкопаете дупка.
Войниците отнесоха правите лопати при триъгълното парче земя между поточетата. Докато професорът наблюдаваше, мъжете изрязаха тревата на чимове и ги струпаха като стена покрай бреговете, а след това започнаха да разкопават черната пръст отдолу. Почвеният слой не беше дебел и не след дълго лопатите започнаха да удрят в камък.
Джексън се разхождаше наоколо нетърпеливо.
— Какво точно търсим?
— Омир разказва, че Одисей разговарял с мъртвите, като прикляквал край една яма. Ако сме прави в предположението си, че тук е имало храм, смятам, че ще я намерим някъде под краката ни.
— Нещо друго можем ли да направим?
— Ами, да излеем приношения за мъртвите. Омир споменава мляко, мед и вино, следвало разпръсване на ечемични зърна.
— Господине, елате да видите.
Двамата обърнаха глави. Войниците бяха разчистили чимовете и пръстта, и бяха изкопали груба шахта до скалата отдолу с широчина приблизително деветдесет сантиметра и дълбочина шейсет. В задната част, точно пред издигащите се високи скали, квадрат черна пръст изпъкваше на камъка. Морският пехотинец заби правата лопата в него, колкото можа по-дълбоко. Тя потъна беззвучно в земята.
— Прилича на дупка, пълна с пръст.
— Изгреби я. Аз ще… — Джексън прекъсна насред дума. Ниско бръмчене заехтя над долината. — Какво, по дяволите, е това?
Грант присви очи нагоре, но слоестите облаци се бяха спуснали прекалено ниско, за да може да се види каквото и да било.
— Може и нищо да не е. — Но за пореден път неговият инстинкт го предупреждаваше за опасност. — Може би е рутинен патрул. Съветите разполагат с изобилие от военни бази по черноморското крайбрежие.
— Това трябва да се провери. — Джексън се огледа неспокойно. — Ковалски, вземи хората си и провери дали някой не се промъква в нашия тил. Грант, ти ще копаеш.
Ковалски поведе хората си към върха на водопада. Грант разсече пръстта в дупката. Приличаше на комин, потъващ в скалата, с диаметър едва шейсет сантиметра. Не беше лесно да се копае: от всяка лопата пръст, която вадеше, поне половината падаше обратно, преди да успее да я изхвърли.
На няколко метра от него Джексън клечеше с бисматрона. Щракна ключа и уредът запращя и заработи. Първо се чу пращенето на статичното електричество, а след това поредица пукания, сякаш някъде в далечината на някоя кола й се давеше моторът.
— Мамка му — изруга Джексън. — Тази джаджа пука като фойерверките на Четвърти юли. Значи сме близо. Докъде я докара?
Дупката в краката на Грант сега беше дълбока почти шейсет сантиметра. Правата лопата вече беше безполезна. Беше невъзможно да работи под какъвто и да е ъгъл с нея. Затова я извади, стъпи на металната част и задърпа дръжката, докато лопатата не се изви под нужния ъгъл. Сега вървеше малко по-добре, защото можеше да я използва като свръхголям черпак за изгребване на пръстта.
Сантиметър по сантиметър дупката ставаше все по-дълбока, но все още нямаше никакви признаци за стигане до някакво дъно. Сега Грант беше застанал на колене, потапяше и изваждаше лопатката като земекопна машина.
Заби изкривената лопата още веднъж в земята, натисна я да загребе пръст, и я издърпа. Тя обаче не помръдна и той едва не се претърколи напред в дупката. Надникна вътре. Извитото острие на правата лопата изглежда се беше закачило на една издатина в скалата. Виждаше се черна пукнатина между пръстта и камъка. Грант издърпа лопатата обратно и я завъртя в пукнатината. Тя се разшири: откъртената пръст падна и изчезна в невидимото пространство отдолу. Под комина сигурно имаше тунел и помещение.
— Имаш ли фенерче?
Джексън взе едно от купчината оборудване и му го подхвърли. Рийд също се приближи и двамата застанаха зад него, като се опитваха да надникнат над рамото му, когато насочи лъча светлина в пропастта под комина. Но освен пръст и мрак нищо друго не можаха да видят.
— Слизам — измърмори Грант. Седна на края на комина и провеси надолу крака. Попипа се по хълбока, за да се увери, че револверът е в кобура, стисна здраво фенерчето и след това скочи.
31.