Мюър запали кибритената клечка, добавяйки топлината на нейния пламък към електрическото сияние на фенерчето.
— Предполагам, си мислиш, че ти дължа обяснение?
От задната част на пещерата се чу каменно стържене и тримата рязко се извърнаха. Рейд беше коленичил на пейката под нишата в задната стена. Изглежда беше успял да вдигне свещения камък от високото му убежище или най-малкото го беше бутнал назад, разкривайки сенчестия отвор в него.
— Може ли някой да ми помогне?
Грант и Мюър се гледаха втренчено над цевта на револвера. С ядно изсумтяване Марина пристъпи и застана до професора.
— Има нещо отдолу — обясни той. — Можеш ли да го стигнеш?
Марина бръкна вътре. След няколко секунди ръката й се появи отново, стиснала нещо малко, плоско и твърдо. Тя го огледа, обърна го, зяпна от изненада и го подаде безмълвно на Рийд.
— Забележително — прошепна той.
Грант спусна предпазителя на револвера.
— А сега някой ще ми обясни ли защо е всичко това?
Седяха на ръба на нишата пред пещерата, премигваха и присвиваха очи, защото отново бяха вън под ярката слънчева светлина. Рийд си беше нахлупил широкопола сламена шапка, седеше на скалата и белеше портокал. Марина държеше револвера все още насочен към Мюър, докато Грант въртеше из ръцете си предмета. Беше глинена плочка, дебела около сантиметър и нещо и приблизително с размерите на неговата длан. Ъглите бяха заоблени, а външните повърхности гладки. Като се изключи долната част, където назъбеният край подсказваше, че е отчупено парче. Вековете, земята и огънят бяха оцветили глината, но формите, изписани по нея, все още бяха ясни. Едната страна беше покрита със странни миниатюрни символи — ред след ред изрязани в мократа глина, след това изпечени, за да се запазят за вечни времена.
— Това линейно писмо Б ли е?
— Да — отговориха Рийд и Марина в един глас, след това се спогледаха с радостната изненада на взаимното разбиране.
Грант плъзна пръст по символите, проследявайки грубите ръбове и дълбоките извивки, сякаш чрез докосването би могъл да почувства по някакъв начин пулса на древните тайни. Какво ли пише? Той обърна плочката. От другата страна нямаше надпис: глината беше плоска и гладка и по нея още личаха следите от ръцете, които я бяха замесили. Но не беше празна. Грант сложи тефтера на Пембертън на коляното си, отвори на рисунката на храма и постави плочката до нея. Едната беше нарисувана с решителните мастилени мазки на Пембертън, а другата с боя, която беше лошо отчупена и избеляла, но нямаше как да бъде сбъркано тяхното подобие. Защото бяха еднакви. Две планини, страните на долината, един хълм с купол, рогато светилище и чифт гълъби. И над всичко това се рее лъв — същото животно, което все още ги гледаше от високото си място над пукнатината в скалата.
— Пембертън трябва да я е скрил в пещерата, когато си е тръгнал — отбеляза Рийд, след като взе дневника и плочката от Грант и започна да ги проучва отново, прелиствайки няколко страници, докато не стигна отново до цитата на Омир. Той направи физиономия.
— „Сблъскват се те и се бият подобно на живи смелчаци.“ Такъв беше и Пембертън. Смелчага.
— Добър човек — добави Марина, — но бих искала да зная какво толкова ценно е открил? И защо толкова отчаяно го искате?
— Това е секретно — озъби се Мюър. — Тайна.
— Тайна, достатъчно ценна, за да я отнесеш в гроба? — Грант стрелна поглед от края на площадката. — Падането оттук със сигурност ще те убие, но ще бъдеш вече мъртъв, когато потеглиш надолу.
Вдясно от Грант Марина държеше револвера насочен право в Мюър. Дори изящните й ръце да изпитваха затруднение от тежестта на оръжието, не личеше. Мюър погледна първо единия, после другия. По лицата им не откри и капка милост.
С много бавни движения той запали още една цигара. Всеки звук се чуваше необикновено силно в нажежения следобеден въздух: щракването на табакерата, съскането на фосфора, пукотът на клечката, която той счупи на две, след като си запали. По лицето му мина сянка, хвърлена от ястреба, реещ се високо в небето.
— Добре — дръпна дълбоко и по лицето му се изписа удоволствие, — ще ви кажа каквото мога.
— Моли се да е достатъчно.
Мюър извади пачка снимки от джоба на ризата си и подаде една на Грант.
— Прилича на нашата плочка.
— Намерена е от американците през последните дни от войната в научно учреждение, което превзели в Ораниенбург, Германия.