Марина го гледаше втренчено, очите й бяха черни и смъртоносни като цевта на револвера.
— Какво искаш да кажеш?
— В Лондон имаме досие на брат ти. Бъди ми полезна и ще ти позволя да го видиш, когато всичко свърши. Ще се учудиш какви неща има вътре.
Той повдигна вежда към Грант, който се опита да си придаде безгрижен вид.
— Ти си истински гадняр.
— Истината е, че ужасно ми се пикае. Така че вземете решение. С мен ли сте или не?
— Това има ли някакво значение? Метеоритът не е тук.
Мюър се смръщи и запрати фаса надолу в пропастта.
— Да съм казвал, че ще е лесно? Може би сме сбъркали мястото.
— Не — намеси се Рийд, който беше останал забравен по време на преговорите, стъпил на една скала и вторачил унесен поглед в лъва над входа. Спокойната увереност в гласа му изненада и тримата. — Бил е тук. Елате да видите.
Един по един те го последваха в изсеченото в скалата светилище. Мюър запали парафиновия фенер и заедно се вгледаха в тъпоносата форма на изсечения камък в дълбоката ниша.
Грант отново беше поразен колко много прилича на куршум.
— Какви са тези бразди по него? — попита той.
— Оригиналният метеорит вероятно е бил увит в свещена мрежа или тъкан — започна да обяснява Рийд. — Когато са изсекли това копие, са прекопирали и вървите.
— Те? — Гласът на Мюър прозвуча достатъчно напрегнато. — Кои, мамка му, са те?
— Хората, които са взели оригиналния метеорит. — Спокойно, сякаш несъзнаващ кипящия гняв на Мюър, Рийд гледаше вторачено свещения камък. — Виждате ли малката вдлъбнатина на върха? Предполагам, че там е лежал фрагментът, открит от Пембертън. Отрязали са го и са го оставили там, за да дадат на изображението силата на оригинала. — Той се усмихна леко, което Мюър не забеляза.
— Те, те, те… За кого говорим? Пембертън? Нацистите? Някой критски овчар, който е влязъл по случайност в пещерата?
— О, не! — Рийд коленичи и започна да преглежда купчините керамични останки, сложени на каменната пейка. — Метеоритът е изчезнал много по-рано. Вероятно по времето, когато са започнали да пишат Библията.
Мюър пребледня.
— Нима искаш да кажеш, че сме закъснели с две хиляди години?
— Не говорим за Новия завет.
Рийд като че напълно изгуби нишката на мисълта си, докато разглеждаше отблизо парче боядисана керамика. Вдигна го близо до лампата и го заобръща от всички страни. След това също толкова внезапно продължи с обясненията.
— Взели са метеорита горе-долу по същото време, когато Моисей е извеждал евреите от Египет. Преди три хиляди години плюс-минус някое столетие.
— Боже мили! — Мюър се стовари на купчина до стената и пъхна незапалена цигара между устните си.
Грант и Марина се спогледаха неуверено, докато в другия край Рийд се занимаваше с глинените чирепчета.
— И какво ще правим сега? — измърмори Мюър, без да се обръща към някого определено.
Рийд се изправи и изтупа прахта от коленете си. Светлината на фенера се отразяваше в лещите на очилата му, а един кичур коса хвърляше на стената зад гърба му сянка, наподобяваща рог.
— Всъщност, мисля, че зная къде са го отнесли.
7.
Моторен кораб „Калисти“, Северно Егейско море
— Хайде да ми го обясниш отново.
Седяха на палубата на ферибота, който се носеше по Егейско море. Този морски път винаги е бил натоварен. През вековете беше видял герои, богове и хиляди отмъстителни кораби да минават с вдигнати платна на път да плячкосат някой град. Някои бяха все още тук и гледаха отгоре — Близнаци, близнаците Кастор и Полидевк, които плаваха с Язон на „Арго“; Пегас, който пренесе Персей и Андромеда през морето до Гърция; Херакъл, който беше пътувал по този маршрут, за да извърши своите подвизи. Те проблясваха на нощното небе, докато долу във водата луната простираше своята пътека.
— Мисля, че Пембертън се е опитвал да отгатне. Онези редове от „Илиада“, които е записал — не е имал предвид само германците. Сигурно ги е прочел отново, защото е направил връзката. — Рийд се размърда леко на коравата дървена пейка и загърна по-плътно шала около гърба си.