— По-късно обаче точно тези хора са положили основите на цялата ви западна цивилизация — подхвърли Марина язвително. Явно беше приела лекцията на Рийд като лична обида. — Философия, демокрация, математика, литература. Колкото до митовете, за тях съществува и друга теория.
Мюър изстена.
— Вие винаги имате някоя друга шибана теория.
— В мига, когато престанем да предлагаме теории, варварите ще дойдат на власт — заяви Рийд убедено.
Това му спечели един изпълнен с повече симпатия поглед от Марина.
— Ами ако митовете не са били написани от нашествениците? — продължи тя. — Ами ако самите микенци са ги създали и са ги предавали от поколение на поколение?
— Това изглежда невероятно — възрази Рийд. — Митовете са толкова заплетени и противоречиви. Самите гърци са изпитали затруднения, когато са се опитали да ги изложат писмено.
— А какво ще кажеш за Омир?
— Омир е бил поет. — Тонът на Рийд, който обикновено беше мек, неочаквано стана твърд. — Митовете са били преждата, която той е използвал, за да изтъче своето произведение, но резултатът… е чиста поезия.
Мюър се прозя.
— Това важно ли е?
Рийд измърмори под нос нещо по адрес на варварите, а Марина отпи от кафето си с кисело изражение.
— От гледна точка на грубата целесъобразност всичко, за което трябва да те е грижа, е, че микенците вероятно са дошли на Крит през втората половина на второто хилядолетие преди Христа. Ако са следвали обичайната практика на нахлуващите армии, можем да предположим със сигурност, че са отнесли със себе си множество съкровища. Включително, твърде е възможно, свещения камък от метеорит. Със сигурност някои от чирепчетата, които намерихме в пещерното светилище, имат микенски произход.
— Това обяснява изображението на плочката — обади се Грант, доволен, че може да каже нещо полезно сред всички тия учени приказки. — Вълните — уточни той, когато забеляза учудените погледи, които привлече. — Те са на предна линия. Нарисувани са така, сякаш ги виждаш от корабна палуба. Фактически… — Той взе плочката и се вторачи в нея. Изображението на долината заемаше по-голямата част от рисунката, но в долния десен край, точно където започваше назъбената фрактура, различи тъмнокафяво петно. Можеше да го вземе за зацапано с пръст място, но ръбовете му бяха твърде отчетливи. Той го показа на останалите. — Това би могло да бъде носът на кораб.
— Или върхът на друг чифт свещени рога — подхвърли Марина несигурно. — Или… каквото и да е. Вече ти казах, нямаш право да приемаш, че древните художници са виждали света като теб.
— Досега се справяхме добре.
— Да се надяваме, че късметът няма да ви изневери. — Мюър запрати фаса през борда на кораба. — Както и да е. Микенците са дошли на Крит и са направили онова, което армиите от нашественици винаги правят: съборили са дворците, почерпили са се с жените и са ограбили съкровището. След това са отмъкнали нашия свещен метеорит. Къде? Защо не в Микена?
— Биха могли — съгласи се Рийд, — но не мисля, че са го направили.
Професорът се огледа. Толкова късно вечерта повечето от пътниците си бяха намерили място вътре, но тъй като Великден щеше да настъпи след три дни, корабът беше претоварен с островитяни, които си отиваха у дома. Тъмни буци прекъсваха очертанията на палубата, където мъже и жени се бяха свили, за да поспят. По-напред група войници бяха насядали около едно одеяло и играеха карти, залагайки цигари. Белобрад православен свещеник седеше на дървена пейка под голата крушка и размахваше броеница със сребристи зърна. Шляп по кокалчетата, шляп по дланта. Това беше вечен звук, почти като скърцането на кораба или плисъка на вълните.
Рийд се наклони към тях.
— Микенците не са имали нищо против религията на минойците. Цялата идея за религиозна война — да се биеш срещу някого, защото той вярва в друго божество, след това да му предоставиш възможност да си смени вярата или да умре, ако не иска да го направи — е по-скоро модерно изобретение. Друга иновация, за която трябва да благодарим на християнството, доразвита от исляма. Древните са били много по-търпими и възприемчиви в отношенията си към боговете. Когато победиш някого, най-естественото е да му вземеш реликвите и свещените предмети и да ги използваш за себе си. Няма смисъл да оставиш божествената сила да се хаби напразно.