— Правили са го с чукове и ковашки клещи?
— Свещеното обединяване на елементите на живота в женската утроба повтаря сливането на медта и калая в леярския тигел. Не бива да забравяте, че това е бронзовата епоха — още не са открили желязото. Горещина, пот, кръв, и разбира се, винаги присъстващият риск от внезапна смърт. В легендата Хефест се оженва за Афродита, богинята на любовта, за да символизират това обединение. Дори днес много примитивни племена по света използват обработения метал като заклинание за плодородие.
За пръв път Грант придоби заинтригуван вид.
— В Африка имат същите представи. В Родезия попаднахме на пещи, украсени с изображения на раждащи жени.
— Сътворение на раждането на живот — съгласи се Рийд. — Металните инструменти са в основата на цялото земеделие и цивилизацията. Човекът, който е познавал магията на металообработката, не е бил обикновен техник и занаятчия, а жрец, шаман, можел е да общува с боговете. Не е за чудене, че са държали на ритуалите и тайнствеността. — С широко отворени очи и развяващи се от морския бриз бели коси, Рийд съвсем не приличаше на скромния педант, какъвто беше допреди малко, а можеше с лекота да мине за шаман. Сините му очи се бяха вторачили в древното магическо минало, за да беседва с древните духове.
— Интересно — обади се Мюър и запали цигара, — но какво ще правим с шибания метеорит?
Няколко секунди изглеждаше, че Рийд изобщо не го е чул. Но след миг поклати глава, приглади косите си и се огледа с лека изненада.
— Ами, очевидно са го донесли тук.
— Очевидно?
— Метеоритът е бил от почти чист метал. Къде другаде да го занесат, ако не в светилището на кабирите?
Мюър присви очи.
— Моля, кажи ми, че има нещо повече от това предположение.
Рийд извади носната си кърпа, разгърна я и отвътре се показа триъгълно парче керамика. Жълтата му глеч беше нащърбена и напукана, обаче украсата беше все още ясно различима. Обрамчени от пламтящи фитили, две фигури изпъкваха в червено на фона от звезди. Едната беше висока и брадата, а другата ниска и бръсната, но и двете държаха в едната ръка чук, а в другата купичка. Както Рийд вече ги беше предупредил, фигурките имаха огромни пениси, провиснали между краката.
— Запознайте се с братята кабири — обяви професорът. — Приятни малки момчета.
— Защо държат тези купички?
— Вероятно изливат свещени жертвоприношения, макар в гръцката литература кабирите да минават за злостни пияници. — Рийд подаде чирепчето на Марина. — Това е от пещерното светилище в Долината на смъртта, но не е минойско. Този съд е бил изработен в Микена и аз бих се обзаложил на толкова бордо, от колкото и кабирите ще се замаят, че е бил занесен там от мъжете, отмъкнали свещения камък.
— Да, но култът към кабирите се разпростира из целия егейски район — възрази Марина, която дотогава беше закусвала в мълчание. — Дори по-нататък, чак до бреговете на Босфора и дори на Черно море. Култът произхожда от Лемнос, но островът не е единственият му център. Защо не Самотраки, Солун или Тива?
Рийд махна с ръка на нейните предположения.
— Култът се разпространява много по-късно. Тук сме все още дълбоко в праисторията — приблизително 1200 години пр.Хр. Лемнос е един от най-ранно населените острови в Егейско море. Дори гърците не могат да проследят толкова назад своите предци: те са записали, че е бил заселен от пеласгийци — полумитична човешка раса, които били там преди гърците. Вероятно става дума за микенци. Между другото, Пембертън е бил на същото мнение. — Рийд отвори дневника на последната страница, където беше надраскан цитатът от Омир. — Това не е описание на някое от сраженията през Троянската война. Стиховете са от осемнайсета песен, където Хефест изковава нова броня за Ахил в своята работилница на Лемнос. — Той се огледа сияещ победоносно. — Можем спокойно да поставим равенство между работилницата и светилището на кабирите.
Мюър изгаси фаса в останалото кафе, след това махна на келнера да им донесе сметката.
— Има ли пътепоказатели дотам?
— Няма да е много трудно да го намерим. Според Евстатий от Солун, един от тълкувателите на Омир, светилището на кабирите е точно до вулкана. — Той забеляза изненадата по лицето на Марина. — Какво има?
— На Лемнос няма вулкан!
Рийд премигна два пъти, а кибритената клечка в пръстите на Мюър замря насред път и остана незапалена. На Грант се падна да зададе логичния въпрос: