— А всичко това? — Той кимна към скалистите тапи, които стърчаха из целия град, и огромната оголена скала при входа на пристанището, на чийто връх беше кацнала крепост. — Това са вулканични скали.
— Да, Лемнос със сигурност е вулканичен остров — съгласи се Марина.
— Разбира се — кимна Рийд сърдито. — Евстатий, Хераклит и всички останали древни тълкуватели са единодушни, че храмът на кабирите е до вулкана.
— Ами, може би е трябвало да посетят острова, преди да пишат за него. На Лемнос не е имало вулкан от милиони години. Това е преди минойците — добави тя, за да я разбере Грант.
— Боже, не е ли останало нещичко? Кратер или нещо подобно?
Мюър хвърли няколко монети на масата.
— Можем да се справим и без това. Светилището на кабирите или така нареченият кабирион беше разкопан преди десет години от италиански археолози. — Марина дари Рийд с усмивка. — Но наоколо няма никакъв вулкан.
— Отлично. Как можем да стигнем там?
Държането на Мюър може и да беше грубо, но не можеше да му отрекат таланта да схване проблема и да го бъхти, докато не се реши. Макар да беше Разпети петък, когато хората се бяха прибрали по къщите си, за да се приготвят за празника в края на седмицата, Мюър неуморимо чукаше по вратите и викаше през прозорците. Накрая в една кръчма, която мислеха за затворена, намериха онова, което търсеха, прегърбено над дъската за табла. Първоначално рибарят погледна уплашено странната четворка, която питаше за лодката му, след това се изпълни с дълбоко подозрение, но дебелата пачка банкноти, която Мюър пъхна в ръката му, изглежда прогони всичките му страхове. Той се ухили и ги поведе надолу към вързаната на пристана широка лодка. Дървената коруба беше издрана и охлузена и вътре водата беше почти толкова, колкото зад бордовете.
Рийд се огледа тревожно, опитвайки се да си намеря място за сядане, което да не е изцапано с масло или рибешка кръв.
— Настина ли няма друг начин?
— През войната германците не се доверяваха на рибарите. Смятаха, че пренасят с лодките си разузнавателна информация и шпиони. — Грант се усмихна криво. — И не грешаха. Това обаче унищожи островите. Без риболов те нямаше какво да ядат. Много от рибарите трябваше да продадат лодките си. Други бяха унищожени от германците.
— Какво е това? — попита Мюър, който отегчено се беше вторачил в дългия стълб, издигнат на носа — острие, готово да среже всеки насрещен вятър. От двете страни бяха изрисувани широко разтворени сини очи, а под тях имаше заковани медни амулети на закръглен, подобен на орангутан човек.
Марина се засмя. Тя развърза косата си и я остави да се спусне свободно по раменете, а когато лодката набра скорост, вятърът притисна блузата плътно в нейните форми.
— Господин Мюър, вярвате ли в поличби? Това е един от кабирите. Те често са били свързвани с моряците. При бури се появявали, за да отведат кораба в безопасност. Островитяните и до днес използват амулети с техни изображения.
Грант погледна нагоре към небето и се запита дали корабът, който преди три хиляди години е отплавал от Крит, е бил защитен от същата муска и дали е успяла да му помогне. На този Разпети петък по небето нямаше нито едно облаче. Въздухът беше толкова чист, че виждаха белия конус на връх Атос на Свещената планина да се издига на хоризонта. Заобиколиха носа при входа на пристанището и рибарят даде газ, оставяйки диря от черен дизелов пушек да се вие на талази подире им. Грант се промъкна до носа и когато другите не гледаха, докосна амулета с пръсти. Просто за късмет, каза си той.
8.
Беше вече средата на следобеда, когато носът се заби в пясъка на малкото заливче. Бе станало прекалено късно да се върнат още днес в Мирина. Разтовариха консервите и одеялата от лодката и се уговориха с рибаря да дойде да ги вземе на следващата сутрин. Той изчезна зад носа в облак дим и четиримата останаха сами на брега.
— В класическата епоха е имало годишен празник, когато гасели всички пламъци на острова в продължение на осем дни. На деветия при светилището на кабирите пристигал кораб, който носел нов огън, свещен огън от светилището на Аполон в Делос. Сигурно е приставал тук. — Рийд се огледа и Грант отново изпита тревожното усещане, че професорът вижда неща, които той не може да види.
— Хубаво, а къде е светилището?
Поеха по козя пътека, която се виеше по хълма, израстващ от заливчето. Безброй диви цветя покриваха склоновете му: макове, лютичета, майски цветя и още много други, но сред тях се криеха тръни и много скоро крачолите им бяха накъсани на парцали. Точно пред тях една изкуствена тераса беше изсечена в склона на хълма, извисявайки се над пенещото се долу море. Беше приблизително с големината на игрище за тенис и равна, като се изключат няколкото пиедестала на колони и останки от основи, които стърчаха от земята. Изоставен скелет от дъски и греди с останки от сламен покрив, които се полюшваха на бриза, беше единствената реликва, останала от археолозите, които го бяха открили.