— Хубаво място — подхвърли Мюър. — Колкото до разкопките обаче, виждал съм полеви кенефи, които изглеждат по-интересни.
— Там отпред има още.
В далечния край тясна пътека се спускаше зад извивката на хълма към втора тераса, която се извисяваше над друг залив. Разкопаните основи очертаваха ясно четириъгълна сграда, преддверие с колони и закрито светилище в единия край. От стените не бяха оцелели повече от трийсетина сантиметра на височина.
— Това изглежда по-обещаващо — изтъкна Марина. — В първия двор е имало класически храм. Този е архаичен.
— На мен всичко ми изглежда шибано архаично.
Марина стрелна Мюър с унищожителен поглед.
— От историческа гледна точка архаичната епоха започва около 750-а година пр.Хр. След около триста години следва класическият период, когато започва възходът на великите гръцки градове държави.
— Това все още е прекалено късно. — Мозъкът на Грант беше започнал да се приспособява към големите дълбини на миналото, които учените възкресяваха. Епоха, която доскоро той би отхвърлил презрително с „имало едно време“. — Ти каза, че микенците са измрели някъде около хиляда и двеста години преди Христа.
Рийд го погледна с доброжелателното одобрение на училищен директор.
— Точно така, но ние се приближаваме.
Грант хвърли поглед към морето, питайки се дали е прекалено късно да сигнализират на рибаря да се върне. Но от него нямаше следа. Само облаче дим се рееше навътре в морето, където се виждаше някакъв траулер. Изглежда стоеше на място.
Целия следобед се движеха между руините, проучвайки всяко, дори и най-малкото парче с надеждата да намерят надписи или рисунки. Но нищо не откриха. Когато обиколиха шестото, Грант се спусна надолу, за да огледа брега. Подводна скала вървеше успоредно на основата на изшилените крайбрежни скали и ту потъваше, ту се показваше над водата. Той я проследи с поглед обратно до залива, където бяха пристанали. В откритото море траулерът все още не помръдваше. От височината, на която се намираше Грант, той приличаше на размазано петно на хоризонта.
Я гледай ти. Под него подводната скала се разделяше в правоъгълен канал, в който се плискаше морето и навлизаше дълбоко под хълма. Той легна по корем и надникна през ръба, простенвайки от парването на горещия камък, който изгаряше и през ризата. Когато провеси глава почти перпендикулярно надолу, можа да види, че каналът продължава под терасата до плитка пещера. Вълничките, които се стоварваха на крайбрежния пясък вътре, се носеха навън кротки и натрапчиво редуващи се.
Водата не изглеждаше много дълбока. Грант развърза високите си обувки, свали колана с кобура на револвера и извади портфейла от задния джоб на панталоните. След това се промъкна през тесния вход на канала и се отпусна във водата. Течението се оказа по-силно, отколкото беше очаквал, вълните за малко не го повалиха с удар в гърдите, но той успя да притисне ръце в скалите и запази равновесие. След това тръгна бавно напред. Наведе се под терасата, отблъсна се и, наполовина ходейки и наполовина плувайки, се понесе към брега вътре. Избърса очи и се огледа.
Пещерата беше почти толкова висока, че Грант да може да стои изправен. Груб купол с обиколка около шест метра беше разделен на почти две равни половини над плитко заливче и бряг от камъчета, който се издигаше леко до задния край на пещерата. Отворът към морето позволяваше да нахлува достатъчно светлина: тя играеше по водата, отразяваше се безразборно със сребристи отблясъци в тавана, но видя само плавеи, изхвърлени от вълните в задния край на пещерата.
Мамка му. Грант се усмихна унило. В близкия край почти до водата имаше тесен проход, който отвеждаше в пукнатина, осветена от слънчева светлина. Той погледна подгизналите си дрехи. Напразни усилия. След като се огледа за последен път, се промъкна през процепа почти на четири крака, след това се обърна, така че главата му се показа навън. Отгоре изглеждаше като пукнатина в скалата. Сигурно я беше прекрачил, без дори да я забележи.