— Охо, Пратолаос излиза на бял свят.
Хванат в капана на цепнатината, Грант примижа нагоре. Широкопола бяла шапка надничаше през ръба на скалата над него.
— Аз съм. Пратолаос — повтори Рийд. — Един от основните обреди в култа към кабирите бил ритуалът на прераждането. Първият човек Пратолаос, роден в пещерата, излиза цял от земята. Източниците твърдят, че неговата поява била съпроводена от „неописуеми обреди“. — Гласът на професора звучеше така, сякаш му харесваше тази представа.
— Тук долу няма нищо неописуемо. Само купчина плавеи.
— Ясно, но те също може да ни дотрябват. — Рийд посочи на запад. Слънцето беше изчезнало зад носа и червеникава омара осветяваше небето. — Мюър каза, че трябва да си направим лагер, преди да се е спуснала нощта.
— Добре, излизам.
Те проснаха одеялата си на терасата и запалиха огън. Всичко това беше твърде далеч от неописуемите ритуали на свещено познание, които някога са се извършвали тук, помисли си Грант, докато седеше на крайъгълния камък и похапваше яхния от консервата.
Рийд си облиза лъжицата.
— Мислех си за твоята пещера. Чудя се дали не е тази от историята за Филоктет.
— Кой?
— Филоктет е гръцки стрелец по време на Троянската война. Само че той не стига до Троя с флотилията. Раздразнил един от боговете, голяма опасност по онова време, и обиденото божество уредило да бъде ухапан от змия. Раната се подула и забрала, и воняла толкова ужасно, че гърците отказали да го вземат нататък. Изоставили го тук, на Лемнос. Горкият човек живял десет години в пещера, докато гърците не научили от един оракул, че никога няма да превземат Троя без лъка и стрелите на Филоктет. Всъщност лъкът бил на Херакъл, от когото го наследил. Затова Одисей се върнал, без съмнение е стискал носа си, взел го и… останалото е история.
— Дали? — Грант хвърли още един клон в огъня и се загледа в потока искри, които пламъците изплюха в мрака. — Смятах, че Троянската война е просто легенда.
Рийд се изкиска.
— Разбира се, че е. Микенците са били пирати, нашественици, вероятно не много по-различни от викингите. Всички техни истории разказват за плаване насам-натам и ограбване на градове с кървави нападения. Колкото по-кървави, толкова по-добре. По-късно следващите поколения решили, че трябва малко да ги прочистят. Вкарали една красива принцеса, отвлечена от подъл източен пръч, превърнали в герой наранения съпруг, който се опитвал да спаси съпругата си, а не във военачалник, който без съмнение е изнасилвал нагоре-надолу по цялото егейско крайбрежие. Магически брони, фантастични приспособления, морски нимфи — превърнали са историите в приказка.
Грант вдигна празната консерва от яхнията и я запрати в мрака. Тя се търколи през ръба и падна долу в морето, дрънчейки като камбанка, докато се блъскаше в скалите.
— Да се надяваме, че няма да останем тук толкова дълго, колкото Филоктет.
Грант се събуди изведнъж. Нощта беше студена и раменете му се бяха схванали от твърдата земя под одеялото. Остана неподвижен за миг, позволявайки на ушите си да свикнат с фоновия шум: драскането на насекомите, плисъка на вълните в основата на стръмната скала, лекото хъркане на Рийд. Но нито един от тези шумове не приличаше на онзи, който го беше събудил. Вслуша се отново, напрягайки слух. Звукът беше нисък и далечен, но не можеше да се сбърка: боботенето на работещ на празни обороти двигател, после изведнъж спря.
Грант отхвърли завивката, опипа с ръка наоколо, докато напипа своя „Уебли“. След това тихо се надигна и изпълзя до ръба на терасата. Бялата пяна блестеше като фосфор на лунната светлина, но не се виждаше никаква лодка.
Вероятно някой рибар поставя мрежата си, помисли си той. Изви глава надясно, търсейки с поглед брега, където бяха пристанали следобед, но той беше скрит зад носа. Мина му мисълта да събуди Мюър, но си представи как ще се ядоса агентът. Марина? Погледна към огъня. Нейните одеяла, подобно на неговите, бяха отметнати и лежаха скупчени. Къде можеше да е?
Тръгна бавно по козята пътека надолу към малкото заливче. Чу хора да идват по пътеката, още преди да ги види. Първо хрущенето на камъчетата под твърдите подметки на ботуши, след това сподавена ругатня, сигурно, когато някой по погрешка се беше наврял в трънливите храсти. Грант се огледа отчаяно. Вляво на известно разстояние видя силуета на голяма гърбава скала. С две-три крачки стигна до нея и се скри отзад, прехапвайки устни, когато тръните се забиха в прасците му.