Камъкът изтрака силно, когато се търколи надолу по хълма, но нищо не последва.
Или са изгубили интерес, или са нахитрели. В далечния край на терасата все още се чуваха трескавите шумове на боя. Той надникна иззад зидарията от изсечени камъни, като се стараеше да не се оголи твърде. В мрака, само с осветлението, предоставяно от луната, боричкащите се сенки се сливаха в едно цяло, превръщаха се в триглаво чудовище, което се гърчеше и ревеше на древната тераса. В този момент една от фигурите се откъсна, залитна и падна на земята. Това измени положението. Две от фигурите продължаваха да се боричкат, но вече не толкова яростно. Сякаш единият беше хванал противника си в някаква хватка и го влачеше напред към двора. Грант вдигна револвера, но кого трябваше да застреля?
Падналият на земята се изправи и се затича след преплетената двойка. Грант насочи оръжието срещу него, но се спря. Дори в мрака у него имаше нещо, което не оставяше съмнение кой е — Мюър.
Две проблясвания и за две секунди Грант видя всичко в светилищния двор запечатано като на снимка. В първата двама мъже се препъваха през двора, като единият влачеше другия за косите, а Мюър бързаше да ги настигне. При второто проблясване Мюър беше повален на земята. Грант не знаеше кой стреля, но видя откъде дойдоха изстрелите. Той стреля два път в отговор. Когато нищо не последва, стреля още веднъж. Нещо тежко падна иззад храсталаците и се стовари на пода на светилището. Грант забрави за безопасността, изскочи иззад скалата и хукна към Мюър. Локвата кръв беше черна на лунната светлина.
— Не си губи времето — изстена агентът. — Отвлякоха Рийд.
Грант се огледа. Руснакът и Рийд вече не бяха на терасата. Вероятно се бяха мушнали някъде в храсталаците и се придвижваха към заливчето. Колко от нападателите беше очистил досега? Трима? Или може би четирима? За миг се замисли дали да не се върне до лагера и да презареди револвера, но това щеше да отнеме време, с което не разполагаше. Молейки се да няма руснак, който го държи на мушка, Грант хукна през терасата, после нагоре по далечния склон и след това надолу. Хълмът се спускаше рязко, после отново се издигаше нагоре, и отново надолу, накрая лежеше малкото заливче. Там беше лодката, полюшваща се в плитката вода, там бяха и мъжете — тъмни сенки на фона на сребристия пясък. Нагазил до колене във водата, руснакът се мъчеше да качи Рийд на лодката, като с едната ръка насочваше пистолет към него, а с другата се опитваше да дръпне шнура на запалването на мотора.
Двигателят заработи — това беше неговият шанс. Скочи на покрития с пясък плаж и спринтира към руснака. Краката му потъваха в мекия пясък, а стъпките се заглушаваха от бръмченето на двигателя. Руснакът още се боричкаше с Рийд. Замахна гневно с пистолета, но професорът отказа да помръдне. Всъщност бавно отстъпваше назад към брега. Руснакът стреля. Сърцето на Грант за малко да спре, но се оказа само предупреждение. Куршумът се заби в пясъка, без да причини вреди. Обаче постигна търсеното въздействие. Рийд спря, треперейки. Руснакът закрачи към него и излезе от морето, точно в мига, когато Грант преодоляваше последните метри. Въпреки мрака руснакът изглежда беше забелязал нещо. Понечи да се обърне, но беше твърде късно. Грант се стовари върху му. Пистолетът излетя от ръката на мъжа, плъзна се по мокрия пясък на брега и потъна в прибоя. Двамата мъже се вкопчиха един в друг на края на плажа. Грант го фрасна с юмрук, който не улучи съвсем целта. Опита се да го докопа за гърлото, но мъжът го притискаше плътно към себе си. Солени пръски покриха лицето му и двамата се претърколиха във водата. Сега той се оказа отдолу и започна да се задушава, защото руснакът натискаше главата му под водата.
Отливът обаче беше настъпил и сега времето притискаше руснака, затова мъжът нанесе един последен удар в бъбреците на Грант, пусна го и хукна към лодката. Грант скочи на крака и изплю цял литър морска вода. Зад него Рийд крещеше нещо неразбираемо.
— Спри го! Той взе плочката!
Руснакът беше стигнал до лодката и се опитваше да се прехвърли в нея. Натъртен и останал без дъх, Грант намери сили за едно последно усилие. На няколко крачки от него мокър метал проблясваше на лунната светлина, когато вълните на прибоя минаваха над руския пистолет. Грант го вдигна и се прицели.
— Стой! — извика той.
Руснакът се обърна, хванал се за лодката, за да пази равновесие. Другата му ръка започна да се плъзга под якето.
— Спри!
Изтрещяха три изстрела. Руснакът извика веднъж, после омекна и безмълвно падна във водата. Грант се завъртя на пети. Марина стоеше на брега зад него, босите й крака бяха леко разкрачени, стискаше с две ръце пистолет. Макар че сигурно беше тичала, за да стигне до тук, дишането й беше равномерно и овладяно.