— Защо, по дяволите, го направи?
— Защото искаше да извади пистолет.
— Аз го държах на мушка.
Грант прецапа във водата до полюшващия се на вълните руснак, издърпа го обратно на брега и го остави на пясъка. Един уплашен рак се втурна да бяга.
— Както и да е. Къде изчезна и какво те доведе тук точно навреме?
Тя погледна към пясъка.
— Не можах да заспя и тръгнах да се поразходя. Когато чух изстрелите, се върнах и намерих Мюър.
— Щеше да е хубаво, ако беше успяла да се върнеш по-рано. За малко да ни избият горе на хълма.
— Знам, много съжалявам.
— А пистолета?
— Взех го от Мюър. Той нямаше да го използва.
Грант поклати глава и погледна надолу към мъртвеца. Беше нисък, набит и як, с широки скули и вече за вечни времена нацупена уста. Претърси набързо подгизналите му дрехи. Не откри портфейл или лична карта. Намери единствено джобно ножче, няколко драхми на монети и просмукан пакет от кафяв картон, който някога е бил кутия цигари.
— Какво ли искаха от нас?
— Може би това. — Пръстите на Грант бяха в последния непретърсен джоб и се сключиха около твърдата глинена плочка. Бяха извадили късмет, че Марина не я беше потрошила, когато застреля руснака. Той я извади, избърса я в ризата си и я подаде на Рийд. — Каквото и да са искали, знаеха съвсем точно къде да го търсят.
9.
Мирина, Лемнос
На другата вечер
Грант стоеше на хотелския балкон и вдишваше нощния въздух. Пред него примигваха светлинките на пристанището, ясни като звезди, всяка от тях удължена с отражението й във водата. В този миг се чувстваше като капитан, който се опитва да води кораба само по отраженията.
— И какво ще правим сега?
Грант се обърна. Капаците на прозорците бяха отворени и помещението пред него, окъпано в тютюневожълта светлина, беше рамкирано като картина. Рийд седеше на стол до гардероба, очевидно хипнотизиран от вентилатора на тавана, докато Марина се беше разположила на края на леглото и кърпеше ръкава на някаква блуза. Мюър лежеше подпрян на възглавници зад нея с пъхната в устата цигара и смръщено лице. Единият крачол на панталона му беше навит, за да има място за дебелата превръзка, която обвиваше прасеца и пищяла, въпреки твърдението на доктора, който го прегледа, че куршумът не е улучил нищо важно.
Въпросът увисна без отговор в задимения въздух. Днес не бяха разговаряли много-много. Никой не спа след престрелката, будуваха цяла нощ и подскачаха при всеки пукот на клон или по-силен плисък на прибоя. Щом се развидели малко, събраха руските трупове и ги потопиха в залива заедно с напълнената с камъни лодка. След това седнаха да чакат рибаря. За голяма изненада на Грант той наистина се появи.
Мюър изтръска пепелта от цигарата си в пепелника до кревата.
— Първо искам да знам защо се появиха шибаните руснаци.
— Търсеха плочката и едва не я отмъкнаха. — Грант посочи към тоалетката, където плочката лежеше върху дантелена покривчица, окъпана в светлина. — Каквото и да представлява твоят елемент 61, те също са се включили в издирването му. Което ме кара да се чудя: какво толкова особено има в него, че и янките, и руснаците са по петите му?
Мюър не отмести поглед.
— Казах ти, аз съм само прост куриер. Истинският въпрос, който трябва да си зададеш, е как успяха да ни намерят?
Грант си наля още вино от полупразната бутилка на балкона и го изсипа в гърлото си.
— В тази страна се води гражданска война. Съветските военни съветници са се разпълзели навсякъде. Половината население поддържа Националния освободителен фронт.
— Онези типове, които спуснахме на дъното, не бяха група военни съветници, които случайно са се изгубили в мрака. Както сам каза, знаеха какво търсят, а в добавка знаеха и къде сме. Преди два дни ние самите не подозирахме къде ще бъдем. Някой им е казал. И човек не трябва да търси дълго из тази стая, за да открие шибаната пета колона.
Тежкото мълчание беше нарушено от блясване на светлина, последвано от глух трясък, който отекна из пристанището. Грант се обърна и ръката му инстинктивно се плъзна към хълбока. Това обаче беше само един самотен фойерверк, прелюдия към бомбардировката, която щеше да започне, когато удареше полунощ и започнеше Великата неделя.