— Пратолаос. — Думата неочаквано се появи в ума на Грант. — Първият човек, роден в пещера.
— Не се различава кой знае колко от друг човек, погребан в пещера и възкръснал за живот. — Рийд спря да говори, когато плещестият селянин в лошо ушит костюм се обърна.
Грант се приготви да изслуша някакво оплакване, но човекът само се усмихна и протегна свещта си, като я наклони към тази на Рийд. Фитилите се докоснаха. Рийдовата пое пламъка и се събуди за живот. Капчица восък потече към неговите пръсти.
— Христос воскресе — каза селянинът.
— Воистина воскресе — отговори Рийд.
Навсякъде около тях шепотът на поздрава и потвърждението се носеше като вятър в лятна нощ сред тълпата. Рийд се обърна към Грант и му предложи пламъка.
— Христос воскресе.
— Щом казваш. — Грант запали свещта си и я държеше неловко, внимавайки да не покапе с восък обувките си.
— Неудобно ли ти е?
Грант се усмихна свенливо.
— Объркан съм. Не съм сигурен дали изгарям греховете си, или се извинявам заради онези жени, заклали съпрузите си, дали обожествявам Исус, или се кланям на Пратолаос.
Рийд се усмихна.
— Сега разбираш за какво става дума. Но ти не трябва да пазиш огъня само за себе си, а да го предаваш нататък.
Грант се обърна. Пламъците вече го бяха задминали. Повечето от свещите зад него вече горяха. Но имаше една, която сякаш беше пропуснала момента. Той протегна своята. Двете свещи се сблъскаха, чукнаха се една в друга в някакво тромаво ухажване, накрая застинаха за достатъчно време, за да може пламъкът да прескочи от едната на другата.
— Христос воскресе — измърмори Грант.
Тя отдръпна свещта си и я задържа пред себе си. Оранжева светлинка огря лицето, а отразеният пламък гореше в очите й.
— Марина? — Грант едва не изтърва свещта си. — Исусе Христе!
— Воистина воскресе. — Тя се обърна.
Грант вдигна ръка, но тя само предаваше огъня на човека зад нея. Когато свърши, се обърна отново към него. Беше плакала и дори сред тълпата изглеждаше странно ранима, сякаш не можеше да реши дали да го заплюе, или да избяга.
— Съжалявам за Мюър — каза Грант. — Той е… задник.
— Не съм те продала на руснаците — прошепна Марина задавено.
— Никога не съм го твърдял. Но можеш да разбереш защо Мюър е нервен. Някой трябва да е казал на червените къде сме. Жалко, че гръмна руснака. Щеше да е полезно да разберем какво знае.
Погледна я косо, но тя не сведе очи.
— Под якето му имаше издутина и той посягаше натам. А ти какво щеше да направиш?
— Това беше плочката.
— Значи сме извадили късмет, че не я уцелих.
Той протегна внимателно ръка и прибра един кичур, паднал на бузата й. Марина не го спря.
— Както и да е. Мюър вече няма значение. — Духна вятър и Грант прикри с длан пламъка на свещта, за да не угасне. — В това светилище няма нищо. Още преди да започнем, тази следа е била вече на три хиляди години. Не само е изстинала, а направо е замръзнала в дълбините на времето. Можем да се откажем още сега и да се върнем на Крит.
Зад тях се чу леко покашляне. Грант и Марина се обърнаха едновременно и видяха Рийд, който се усмихваше извинително. Стиснал свещта в ръката си, той приличаше на хорист в навечерието на Коледа.
— Всъщност, аз съм на мнение, че следата добре се затопля.
Грант и Марина го зяпнаха с недоумение.
— Как така?
Рийд потупа носа си отстрани.
— Следата се крие в древните легенди — усмихна се той, — просто трябва да следвате носа си.
10.
Терма, Лемнос
На следващата сутрин
— Сигурен ли си, че си разбрал правилно?
Стояха в плитка долчинка в края на прашен черен път. Мястото беше приятно: тополи и кипариси хвърляха сенки върху рекичката, която течеше надолу към долината, а пред тях се издигаше спретната квадратна неокласическа сграда. На Грант му напомняше слабо на нещо швейцарско: покрив с червени керемиди, ослепителнобели стени, прясно боядисани врати и колосани пердета на прозорците. Всичко имаше здравословен и целесъобразен вид. Всичко, с изключение на миризмата, която тровеше долината: предизвикващата гадене миризма на сяра и развалени яйца.
— Може и да не съм — отговори Рийд, който изглеждаше необяснимо весел. — Тук обаче е мястото, където се намира горещият извор. Не знам защо не се сетих по-рано за него. Използват го поне от времето на римляните.