— Съжалявам, че аз трябва да ти го кажа, но горещ извор и вулкан не са едно и също нещо. Сигурно и древните са знаели разликата между тях.
Рийд вдигна рамене.
— Всички легенди за миришещите лошо лемносци са вкоренени в някакъв вид колективна памет. Ако тук е мястото, където се е издигал техният храм, трябва да са миришели доста неприятно след девет дни изпълнение на ритуали.
Тази сутрин бяха извървели пеша няколкото километра от Мирина. Не беше лесно да се пазарува в града на Велика неделя, но Грант и Марина успяха да намерят малко инструменти, газена лампа, навивка въже и магаре, което да ги пренесе до минералния извор в Терма. Сега стояха тук и вдишваха въздуха, който на Грант изобщо не се струваше здравословен.
— И сега какво ще правим? Ще питаме баняджията дали не е намирал един три хиляди годишен метеорит в курните? — Той махна към заключената врата и тъмните помещения зад дантелените пердета. — Май е затворено.
— Национален празник — обясни Рийд и се огледа наоколо. — Минералната вода не извира вътре в банята. Водата е докарана тук по тръби. Хайде да се огледаме наоколо.
Бързият оглед на сградата не разкри нищо. Оставиха Мюър при магарето и се разпръснаха, постепенно пробивайки си път нагоре по склона на долината зад минералната баня. Сярната миризма избледня, удавена от лепкавия аромат на дивите цветя, и крачките им се забавиха, когато навлязоха във високата трева. На върха на склона реката изчезна. Грант прекара безплоден половин час в търсене на извора, но нищо не намери. Приседна на огряна от слънцето скала и се загледа в гущерите, които се стрелкаха насам-натам между камъните. Избеляла змийска кожа лежеше в краката му.
— Какво има там горе?
Рийд се изкатери след него със зачервено лице под широкополата шапка. Сочеше към върха на хълма, който завършваше с някакво подобие на могила, стърчаща над околните хълмове. Долината я беше скривала, но тук, от хребета, я виждаха съвсем ясно. Рийд вдигна бинокъла, който висеше на врата му, и го притисна в очилата си, после го подаде на Грант. Несигурен какво трябва да търси, той завъртя колелцето, докато образът се фокусира.
— Има кръст на върха. — Беше от стомана, висок около метър и осемдесет, и укрепен с четири обтяжки. На църковния кораб бе кацнал сокол и си чистеше перата.
Грант свали бинокъла от очите си.
— Зная, че не съм историк, но черквите не са ли строени малко по-късно от онова, което търсим?
— Виждал ли си римски форум? Когато християните поели империята, те просто зазидали езическите храмове и ги превърнали в черкви. Все още се виждат класическите колони, вградени в стените. В Атина Партенонът е бил използван за черква, а по-късно като джамия, когато турците завладяват полуострова. Сградите идват и си отиват, но свещените места са много упорити в оцеляването.
— Добре, можем да опитаме.
Като избираха безопасни за стъпване места, те започнаха да се катерят към върха по камънака. Откъм хребета върхът имаше нормален вид, ала като заобиколиха от другата страна, формата му се промени. Далечният край сякаш се спускаше съвсем отвесно, но когато наближиха, видяха, че изобщо няма далечна страна. Цялото подножие на върха беше разкопано, така че хълмът приличаше на застинала над него вълна, която всеки момент може да се пречупи. Пещерата под него някога трябва да е била най-малко трийсет метра висока. Сгушена вътре, почти невидима в сянката на хълма, в дъното на белосан двор се издигаше малка черквица.
— Свещени места — измърмори Рийд.
Марина кимна.
— Сякаш наистина природата го е създала специално за целта — една гигантска скална утроба или пещ.
— Да, дори ако присвиеш очи, прилича малко на вулкан — усмихна се той.
— Вижте — извика Марина и посочи към колоната до входа.
Мозайка в стената на златен фон със сини букви съобщаваше: ΑΓΙΑ ΠΑΝΑΓΙΑ.
— Агия Панагия — започна да обяснява Рийд — означава Всесвета. Това е една от титлите на Дева Мария. Тя подчертава нейната роля като партньорка на Господ при зачеването на Исус. Ако човек е склонен да мисли еретично, може да я извлече от древните култове към всесилната, всеплодовита богиня, която ражда богове. — Рийд видя ужасеното изражение на Марина. — Разбира се, от чисто антропологична гледна точка.
Влязоха през отворената порта в малък двор. Когато стъпиха под сянката на хълма, въздухът изведнъж стана студен и шумовете, които ги заобикаляха допреди миг, заглъхнаха. Единственият звук беше плисъкът на вода, която се стичаше в мраморен басейн от чучур на стената с формата на змийска глава. Грант я подуши и усети познатата миризма на развалени яйца.