— Черквата е византийска — обясни Марина, — основите обаче са елинистични. От около 200 година пр.Хр., когато процъфтяват множество мистични култове. — Тя посочи грубо изсечените камъни, споени с мазилка. Няколко от тях липсваха и слоеве плоски тухли запълваха дупките. — Вижда се къде са правени ремонти, когато са започнали да строят черквата. Твърде възможно е обаче, тук да е имало постройка много време преди това.
Тя посочи линията, която беше очертала с колчетата.
— Това е северната стена на черквата. Има доказателства, че през християнския период светилището е било преориентирано, така че олтарът да гледа на изток. — Протегна ръка и посочи последователно всяка от стените. — Забелязвате ли нещо на южната стена?
Грант се вторачи натам, опитвайки се да види по-ясно вдлъбнатините в сенките, където колони препречваха зрителното му поле.
— Камъните са по-малки и не пасват така добре един към друг.
— Точно така — кимна одобрително Марина. — Вероятно е добавена по-късно, за да отдели от съществуващата основа достатъчно малка част за подпора на черквата. Вероятно дворът ще ни даде по-ясна представа за размерите на първоначалния храм. Ако съм права, светилището е било някъде тук наблизо.
— Ами тогава да се залавяме с копането.
Работата беше бавна и мъчителна. Тъй като не можеха да застанат изправени, трябваше да се привеждат и да дълбаят утъпканата пръст с къси, непроизводителни удари. След известно време, когато разкъртиха втвърдената земя, си изработиха нещо като система, при която Грант изнасяше кофата с пръст, която пълнеха Рийд, Мюър и Марина, и я изсипваше по склона на хълма.
Въздухът в мазето, който по начало беше задушен, стана задушаващ. Марина завърза краищата на блузата си на корема, а Грант си свали ризата и продължи гол до кръста. Дори Рийд махна вратовръзката си и си нави ръкавите.
Грант точно изсипваше поредната кофа по склона, когато нещо привлече вниманието му.
— Какво е това?
— Кое? — Рийд се беше изтегнал на тревата да почине, докато Мюър го заместваше. Професорът гледаше право към него, но изглежда не го забелязваше.
Грант не беше сигурен какво вижда.
— Ето там. — Нещото се появи отново — поредица проблясвания, които идваха от края на хребета в близост до един почернял бор. Грант се опита да ги преброи, питайки се дали не е някакъв вид съобщение. Но до кого?
— Може да е парче станиол от цигари или парче строшено стъкло — предположи Рийд.
— Или някой ни наблюдава — допълни Грант, сложи си ризата и запаса кобура с револвера. Започна да се спуска по склона, като избираше предпазливо пътя си между преплетените храсталаци и камънаците. Трябваше да внимава къде стъпва и когато отново вдигна глава, проблясванията вече не се виждаха.
В подножието на хълма прекоси една рекичка и започна да се изкачва от другата страна. Когато наближи хребета, забави крачка. Вече виждаше почернелите клони на изгорелия бор да надничат иззад стръмния склон, издигащ се над главата му. Духна ветрец и между ароматите на дивите цветя и тревите той подуши тютюнев дим. Някой стоеше там, но нищо не се чуваше. Грант сви наляво, опитвайки се да заобиколи хребета откъм задната страна. Пеперуда прелетя през пътеката, в храсталаците наоколо жужаха пчели и мухи. Навсякъде другаде щеше да е чудесен ден да легнеш в тревата със студена бира и някое момиче. Той стисна револвера по-здраво.
Над главата му с внезапен рев заработи двигател. Забравяйки предпазливостта, Грант пробяга последните няколко метра нагоре по склона и погледна надолу. Облак прах бавно се спущаше обратно върху черния път, който се виеше около следващия хълм. Грант хукна по него до завоя и стигна там точно навреме, за да види как един мотоциклет изчезва в далечината. Спря и се загледа подире му, нищо друго не можеше да направи.
Изруга и пое обратно нагоре по хълма. Малка вдлъбнатина увенчаваше едната страна на хребета и гледаше точно към качулатия връх. Тревата там беше измачкана и пет-шест бели картонени тръбички се търкаляха наоколо. Грант вдигна една от тях и я подуши, после надникна вътре. Беше фас от цигара, но около три сантиметра от цигарата е била куха, сякаш на производителя не му е достигал тютюн, затова я е напълнил само до половината. Пък и евтин тютюн, прецени Грант, докато го душеше.