Нещо поддаде, слава богу, не в него, а наоколо, и той мина. С едно последно усилие се повдигна и се озова гол, облян в кръв и мокър, в най-необикновеното помещение, което някога беше виждал.
12.
След като беше прекарал толкова време притиснат в тунела, мястото му се стори огромно и го замая.
Той лежеше на пода на нещо, което приличаше на гигантски пчелен кошер: кръгло каменно помещение, чиито стени бавно се извиваха, докато се срещнат в някаква точка високо над него. Точно под нея, на няколко метра от мястото, където се намираше, кръгла дупка потъваше в земята подобно на кладенец. На дъното обаче нямаше вода. Беше огнен кладенец. Пламъци облизваха страните му, огромен газов котлон, който осветяваше цялото помещение със сумрачен оранжев блясък. От едната страна на отвора, през който се беше промъкнал Грант, чифт каменни рога се издигаха над монолитен каменен олтар.
Грант тръгна покрай стените. Украсата беше невъобразимо сложна, ивици концентрични фризове, оградени от цяла менажерия птици и животни, издялани в камъка. Бяха покрити със сажди, но въпреки това очертанията им се различаваха достатъчно ясно. На друго равнище Грант различи гномските фигури на кабирите, издути и с огромни гениталии, те танцуваха и се веселяха на светлината на огъня. Над тях армии отиваха на война с маршова стъпка, а селяни събираха реколтата по полетата — една изгубена цивилизация, безупречно опазена в камъка.
— Грант?
Гласът отекна в сводестото помещение, след това бързо се смени със смаяно ахване. Главата на Марина се показа от дупката в земята и тя заоглежда всичко с широко разтворени очи. Ококори се още повече, когато погледът й се спря на Грант. Засмя се късо и смутено, отмести очи, но дори на светлината на пламъците личеше, че се е изчервила. Грант изведнъж осъзна, че все още е чисто гол.
— Не е нещо, което да не съм виждала преди — опита се да подхвърли с безразличие, но не й се удаде съвсем.
— Чаках започването на неописуемите ритуали.
— Струва ми се, че си закъснял. — Тя извади увитите на топка панталони от дупката и му ги хвърли. — Ето, вземи се облечи, преди кабирите да започнат да ревнуват.
— Не ти ли казах да чакаш при газовия отдушник?
— Не исках да съсипеш находката, преди да я погледне археолог.
— Каква находка? — Той се наведе, за да я издърпа през дупката, след това се поколеба. — Можеш ли да минеш обратно по тунела?
— Надявам се.
— Тогава по-добре иди да доведеш останалите. Не биха искали да изпуснат това.
За разочарование на Грант Марина можа да мине през входа, без да става нужда да се съблича. Колкото до Рийд, той направо изскочи от дупката, като дяволче от кутийка. Вместо да го обезсърчат, мъките на преминаването през тунела сякаш му бяха влели допълнително енергия. Той подскачаше из помещението като момченце в магазин за играчки, оглеждаше всичко и надаваше приглушени и изпълнени със страхопочитание възклицания. В единия ъгъл откри трикраки железни гърнета, чиито крака бяха извити като стебла.
„Сребърнонога Тетида пристигна в двореца на Хефест, вечен и звезден, най-хубав от всички дворци на безсмъртни, меден го беше изваял за себе си куцият Хефест. Тя го намери да шета покрай меховете си потен. Той едновременно двайсет триножника нови ковеше, за да ги в низ подреди край стената в двореца си дивен.“
— Точно както Омир го е описал. Това трябва да е бил първият култов център, преди да го преместят на брега. — Той поклати глава удивено. — Току-що бяхме въведени в клуб, който от две хиляди години не е приемал нови членове.
— Много хубаво, защото иначе някой можеше да гласува против приемането ни.
Главата на Мюър се показа от дупката. Грант и Марина го изтеглиха.
— Очевидно са липсвали някои елементи на ритуала… — Рийд се отдалечи, за да огледа отблизо един фриз. — Тунелът, по който минахме, със сигурност е бил пътят на посвещаването в култа. Първо, символичната смърт във водата…