— Изобщо не беше толкова символична — възрази Грант, когато си спомни ужасяващата празнота в черния басейн. — Пък аз си мислех, че водата трябва само да те пречисти.
— За древните смъртта и пречистването са били тясно свързани. Водата, която е пречистила твоето тяло или душа, може по същия странен начин да изтрие паметта ти. Лета, реката на забравата, нея пресичаш, за да влезеш в Хадес. Според гърците, щом забравиш кой си, ти може и да си мъртъв. Ако вземем християнското кръщение, водата не само те пречиства. Когато те потопят в нея, ти умираш за греха. След това огънят запалва нов живот, ти се промъкваш през детеродния канал и изскачаш тук, гол като новородено. Пратолаос, прероден в свещените мистерии на Хефест и неговите синове кабирите.
— Пленително — подхвърли Мюър, — а сега да видим дали можем да разрешим загадката с шибания метеорит.
Те се разпръснаха, за да претърсят светилището. Грант и Марина се заеха да оглеждат ъглите, надничайки във всяка вдлъбнатина и сянка. Мюър се захвана с другата страна. Рийд изглеждаше странно незаинтересуван от техните занимания. Беше успял да пренесе мощно електрическо фенерче през тунела и сега се утешаваше с разглеждането на фризовете, очертавайки с мощния светлинен лъч каменните фигури.
— Елате тук.
Грант отиде при Мюър зад олтара с рогата. Онова, което първоначално бе сметнал за друга ниша, беше врата, която водеше в малко странично помещение. То беше квадратно и много по-просто от главния купол, и в него имаше само една ивица с релефи, изсечени в стената. В средата на помещението на височината на коленете се издигаше плоска отгоре скала от корав синкав камък. Зад нея в пода беше изкопана подобна на гърне вдлъбнатина. Извити глинени чирепи лежаха наоколо.
— Какво е това? — попита Грант. — Още едно светилище?
— Мисля, че това е примитивна пещ — обади се Марина, промъкна се край тях и клекна край вдлъбнатината в земята. Бръкна в нея и извади ръката си черна. — Смятам, че мога да изкажа предположение къде е отишъл метеоритът.
— Къде? — Мюър се завъртя вихрено, докато очите му обхождаха помещението.
В гласа на Марина обаче нямаше радост, а по-скоро примирение и умора. Грант проследи погледа й, впит в черния отвор на пещта, зейнал пред краката й.
— Ти каза, че като се изключи елемент 61, пробите са показали, че метеоритът се състои основно от желязо.
В главата на Грант започна да се заражда ужасяваща мисъл.
— Но нали това става в бронзовата епоха — възрази той. — Смятах, че желязната епоха идва след това.
— Точно така. — Рийд влезе в помещението и се спря на прага. Някаква мисъл го караше да бърчи чело. — Интересното е, че идеята за желязната епоха първо хрумва на поета Хезиод. Горе-долу съвременник на Омир. За него тя няма нищо общо с технологиите, а с блясъка на дадена цивилизация. Той е смятал, че нещата стават по обратния начин — от варакосаните постижения на един златен век, надолу през сребърен и бронзов до простата грозота на желязото. Едва в нашите научно настроени времена започва да се гледа на желязото като на напредък. По-твърдо, по-остро, по-евтино — много по-добро за изковаване на оръжия и машини. Да не забравяме бодливата тел.
— Да, професоре, сигурен съм, че това е много интересно — нетърпението беше ясно доловимо в гласа на Мюър, — обаче въпросът е могли ли са микенците да обработват желязо?
Рийд изглежда се изненада от въпроса.
— Разбира се.
— Но ти каза, че става дума за бронзовата епоха.
— Новата епоха не започва, когато часовникът удари полунощ. Желязната, бронзовата, каменната епоха — това са етикети, които лепим за удобство. Преходът между тях е бил постепенен и не рязък. Процес, траял в продължение на десетилетия, а може би и на векове. Пък и не бива да забравяме практичната страна. Доколкото знам, обработката на желязото не е особено трудна. Просто трябва да се загрее до нужната температура. Извличането на желязото от рудата — ето това е по-трудната част.
— Всички най-ранни предмети, изработени от желязо, имат метеоритен произход — потвърди Марина. — Остриетата на брадви, главите на стрели, ножовете… Всъщност египетската дума за желязо се превежда буквално като „метал от небесата“. Те не са познавали никакви други източници.
Умора обзе Грант. Вън, където светът не беше спирал за три хилядолетия, сигурно вече беше полунощ. Той се отпусна на плоската повърхност на скалата в средата на помещението и се вторачи в пода.