— Това истина ли е? Гробницата още ли е там?
— По бреговете на Босфора има гробни могили — отговори Марина. — Археолозите са правили разкопки, но никога не са откривали нещо важно. И със сигурност не такъв щит.
— Между другото, по времето на желязната епоха кремацията става обичайна практика. Микенците пред Троя сигурно са погребвали своите мъртъвци в гробници. Това е анахронизъм в поемата.
Мюър се изправи.
— Анахронизъм? Всичко е анахронично, мамка му. Опитваме се да намерим нещо жизненоважно за страната, а единственото, което можеш да ми дадеш, са три хиляди годишни дрънканици и някакви измислени следи. Няма никакво значение дали Ахил е бил улучен в петата или главата, бил ли е кремиран или погребан. Мамка му, та той не е съществувал!
— Някой е съществувал. — Тонът на Рийд остана неотстъпчив. — Може и да не се е казвал Ахил, петата му вероятно не е била по-уязвима от останалата част от тялото му, и аз доста се съмнявам, че неговата майка е била морска нимфа, но някой е съществувал. Ако лемноските ковачи са изработили този щит, някой го е взел. Някой необикновен, който е заслужавал такова безценно и свещено защитно оръжие. Някой, който би вдъхновил приказки и легенди, колкото и изопачени и объркани да са от времето. Някой, чийто живот е оставил незаличима следа в историята.
— Историята? Мислех, че разговаряме за литература, за митове.
— Преди сто години всички са смятали, че Троянската война е мит, пълна измислица. Тогава Шлиман започва разкопките си. Няма опити и грешки, нито издирване с години. Той отива право на мястото на Троя и забива лопатата си там. След това отива до Микена, столицата на Агамемнон, и прави съвсем същото.
Грант се размърда.
— Как е разбрал къде да отиде?
— Всички са знаели. — Рийд беше отишъл в средата на помещението. Светлината на подземните пламъци сякаш го обгърна. — Ето това е толкова необикновено. Знанието никога не е било изгубено. Ние все още разполагаме с пътеводителите отпреди две хиляди години, които описват тези места за любителите на класическия туризъм. Единственото, което сме изгубили, е била вярата — увереността, че в тези истории има някаква истина. А Шлиман им е повярвал.
Мюър загаси цигарата си в олтара и хвърли фаса в огнената пещ.
— Чудесно — гласът му беше твърд от подигравателно неверие, — какво искаш да направя? Да ида в Турция и да разкопая всяка могила, която видя, за да проверя дали вътре няма щит?
— Няма нужда да правиш такова нещо — каза Рийд с доста по-мек тон. — Ако историите са верни, щитът няма да е там.
— Ти каза, че Ахил е бил погребан край Троя.
— Точно така, но неговите доспехи не били погребани заедно с него. Били са прекалено ценни. Гърците са провели състезание и Одисей го спечелил.
— Боже мили, няма ли край това? И какво е сторил с тях?
— Никой не знае. На това място доспехите на Ахил изчезват напълно от легендата. Естествено, самият Одисей не изчезва, защото „Одисеята“ разказва за десетгодишното му връщане в Итака. Доколкото знам, в нея не се споменава нищо за доспехите на Ахил, освен кратък намек, че ги е спечелил. Одисей претърпява толкова корабокрушения на път за дома, че е немислимо да са стигнали до родния му остров заедно с него.
Мюър отвори табакерата си, пръстите му поровиха из нея, но беше празна. Той вдигна очи и погледът му срещна този на Рийд.
— Давай да свършваме с тези дрънканици. Имаш ли някаква идея къде бихме могли да намерим този щит, или да пратя телеграма в Лондон, че търсенето е приключило?
Няколко секунди Рийд и Мюър стояха впили погледи един в друг.
— Нямам представа къде е щитът.
Табакерата щракна и капакът се затвори. Мюър се обърна да си върви.
— Обаче знам къде да започна търсенето.
14.
„Палио Фалиро“, Атина
Два дни по-късно
Беше светла, ясна пролетна утрин. Ниските хълмове на планините, които заобикаляха града, бяха зелени от зимните дъждове, а по високите части още проблясваше сняг, подобен на мрамор. Грант и останалите се бяха разположили на терасата на хотела на първа линия между планината и проблясващото море, между зимата и лятото, между миналото и… кой знае какво? Точно в този момент на Грант изобщо не му пукаше. Имаше чувството, че е прекарал цялата изминала седмица в мрак — полунощни фериботи, морски пещери, клаустрофобични тунели и подземни кухини. Засега му беше достатъчно, че седи на слънце и пред него има студена бира.