Това беше Гърция, каквато не беше виждал по-рано — Гърция на парите и средната класа, далеч от бедните градчета и рибарските селца, с които беше свикнал. Елегантни вили от края на миналия век се редяха по крайбрежието, дебелостволи палми хвърляха сянка върху трамвайните релси по кея, а малки яхти изпълваха яхтеното пристанище пред хотела. Тук можеше почти напълно да забравиш, че страната е опустошавана от гражданска война.
От другата страна на масата Рийд отпиваше малки глътки от чашата чай.
— Трябва да се върнем в началото. — Той разви глинената плочка и я сложи в средата на масата. Грант беше удивен, че след всички техни приключения още е цяла. — Всичко е започнало, когато Пембертън я е открил. Мисля, че първият въпрос трябва да гласи: откъде се е взела?
Марина остави чашата си, взе глинената плочка и плъзна пръстите си по ъгловатите писмена като по брайлов шрифт.
— Може да я е намерил на Крит, но мисля, че е попаднал тук на нея. Когато се върна от последното си пътуване до Атина, изглеждаше възбуден.
— Точно така. — В тона на Рийд се промъкна лека нотка на нетърпение. — Но важното е откъде е дошла? Трябва да е изкопана някъде. Тези плочки с линейна писменост Б са откривани из цял Крит и в микенските центрове на материка. Доколкото знам обаче, в Атина никога не са се появявали. Мисля, че можем да отхвърлим възможността Пембертън да я е откраднал от някой музей. Или някой му я е дал, или е попаднал на нея в някой от антикварните магазини. Сега…
Той замълча с въпросително повдигнати вежди. Ревът на двигатели заглуши думите му, когато малък хидроплан прелетя над главите им. Спусна се към морето, отскочи веднъж и се плъзна по вълните сред фонтани от пръски. Вероятно някой наследник на корабовладелец се опитва да впечатли гаджето си, каза си Грант.
— Това има ли значение? — Мюър издуха дима през ноздрите си. — Плочката е у нас и това е най-важното. Ако можеше да разчетеш шибания надпис, можеше и да има полза от нея.
— Ако ме беше оставил на мира в Оксфорд, може би вече щях да съм постигнал някакъв напредък. Но ти ме довлече тук, където стреляха по мен и едва не ме отвлякоха, за да ме влачат от единия край на Егейско море до другия. — Рийд гледаше над ръба на чашата си как хидропланът плава към кея. — Всъщност, исках да кажа, че дори да бях разчел линейната Б и дори плочката да сочеше пътя към щита, щеше да ни доведе само до тук. — Той я вдигна и посочи с пръст назъбения ръб, откъдето беше отчупено парче. — Приблизително до средата на пътя.
— Искаш да кажеш, че плочката не е цяла? — Мюър шумно сложи чашката си върху чинийката. Чаят се разплиска. — Как, по дяволите, ще намерим липсващото парче?
— Като установим откъде е дошло това. — Рийд я пъхна под салфетката, за да избегне вторачените погледи на останалите гости. — Толкова важно парче не може да е стояло забравено сто години в нечий килер. Предполагам, че е била изкопана наскоро, малко преди началото на войната. При цялата тогавашна бъркотия не е за чудене, че не е предизвикала внимание или че направо е попаднала на черния пазар.
Грант направи гримаса.
— Въпреки това е възможно да е открита случайно. Може би, когато някой стопанин е орал нивата си, или иманяри са попаднали на нея в нечий гроб.
— Малко вероятно. Мисля, че от всички плочки с линейно писмо Б, които се появиха на бял свят, никоя не е била открита случайно — намеси се Марина. — Каквото и да пише на тях, били са скъпи играчки и досега са намирани само в дворцови комплекси. А за да ги разкопаеш, се изискват немалко усилия.
Рийд се обърна към нея.
— Ще ти бъда благодарен, ако идеш в Министерството на културата и разбереш на кого са давали разрешителни за разкопки през 1940 и 1941. По това време половината свят беше във война, така че не може да са кой знае колко. — Той стана и взе плочката, все още увита в салфетката.
— Къде отиваш с това? — попита Мюър подозрително.
— В стаята си и след това в библиотеката.
— Ще дойда с теб — каза Марина и скочи на крака, и двамата с Рийд изчезнаха в хотела.
Грант разклати чашата с последната си глътка бира и я изпи на един дъх. Над рамото му Мюър гледаше как хидропланът пристава на кея. От кабината скочи висок мъж с бели панталони и изрязана по врата бяла фланела, и започна оживен разговор с пристанищните служители.